Марияна не влиза в предприемачеството с бизнес план от 50 страници и готова формула за успех. Пътят ѝ минава през фармация, козметология, преподаване, клинични проучвания, майчинство и безкрайно любопитство към химията зад ароматите. Така се ражда „Лабораторията“. Марияна превръща една нишова идея в проект, който събира хората около преживявания, а не просто около продукт. От първите работилници с „поканени“ хора от улицата до корпоративни събития и собствен внос на парфюмни молекули – „Лабораторията“ расте органично, водена от любопитство, знания и много лична отдаденост.
Как се създава общност около аромати, наука и емоции? Прочети в интервюто и сподели!
Марияна, разкажи ни повече за себе си и твоя път – как стигна до това, което правиш днес?
Пътят беше толкова дълъг и хаотичен, че до съвсем скоро и аз не знаех как всичко, което съм правила, е довело дотук. Но някак всичко се събра в продукт, който е толкова „аз“, че няма как други стъпки да бяха довели до нещо подобно.
Дори детайли, които навремето са изглеждали незначителни, днес се оказват ключови за съществуването на Лабораторията.
Винаги съм искала да говоря пред хора и си представях, че един ден ще преподавам, заради тази вътрешна нужда. Между магистратурата по Фармация и тази по Козметология завърших и педагогика с профил биология и химия. След всяко поредно обучение идваха обичайните въпроси: „Сега какво?“, „Професията ли ще сменяш?“ и т.н.
Аз никога не съм си представяла живота зад гише в аптека, затова първо работих като медицински представител. Това много ми хареса, защото съм болезнено екстровертна. После, понеже мразя да шофирам, започнах работа в сферата на клиничните проучвания. И така и не спрях – обожавам екипа си и комфорта, който тази работа ми дава.Имам две деца и хоум офисът е съвсем различна история – в почивката между задачите просто пускаш пералня. Но нищо хубаво не излиза като си стоиш в комфортната зона, а и само мъртвите риби плуват по течението. Затова винаги съм знаела, че зад ъгъла ме чака още нещо.
Защо „Лабораторията“ съществува? Как се зароди идеята – имаше ли конкретен проблем, който искаше да решиш, или всичко започна от страст?
С последното ми учене – надявам се наистина да е било последно, макар че при мен никога не се знае – се запознах с Мила, с която по-късно станахме съдружнички. Тогава започнахме да си говорим, че искаме да създадем бизнес в сферата на козметиката, козметичната химия и парфюмерията. Но не поредния кух продукт със стандартен състав, надут маркетинг и обещания за магически резултати.
Искахме да направим науката по-достъпна и потребителят да бъде по-информиран, както за съставките и персоналните нужди на кожата си, така и за маркетинговите митове. Затова идеята за Лабораторията беше да организира работилници за различни козметични продукти. Пазарът обаче реши друго – парфюмите се оказаха истинският хит.
Нямахме ресурса да поддържаме съставки за много различни продукти, защото, когато правим нещо, искаме то да бъде наистина качествено. И така започна постоянното: „Ох, имаме твърде много масла, трябва да намалим“, „Много е трудно да се поддържат такива количества“. Може би точно това е разликата между бизнес, правен със сърце и душа, и… останалите.
Хората проявиха огромен интерес към Работилницата за парфюми, а аз винаги съм искала да я развивам и да я правя все по-добра. Това включва и огромното портфолио от съставки – в момента разполагаме с над 140. Именно затова се наложи да разделим работилницата на базово и разширено ниво.
Междувременно станах и единственият вносител на определени парфюмни молекули, някои от които са толкова нишови, че намирането им беше цяло приключение. Само ще кажа, че се наложи да навигирам френски сайтове, а аз съм от „немската школа“ – и да обикалям куриерски офиси из половината град. А за мъкненето на кашони няма да говоря… ако питате мъжа ми, той със сигурност има какво да разкаже. Още му тежи… (смее се)
А има ли твоя лична история, която стои в основата на този проект?
С Мила имахме много сходни истории. И двете бяхме разочаровани от многото „специалисти“ в сферата и си бяхме казали, че искаме хората да имат към кого да се обърнат, когато искат да разберат повече за състава на продуктите, които използват.
Работили сме във фирми с подобна насоченост и много ясно виждахме нуждата от по-задълбочени знания за химията зад продуктите, а не просто козметика да се препоръчва по съвет на търговски представител. По време на обучението си в Медицинския университет задълбочихме сериозно знанията си в сферата на козметичната химия и искахме да ги предаваме на достъпен и разбираем език.
После в „микса“ се появи и синтетичната парфюмерия и тогава осъзнах колко още има да уча. Парфюмерията се оказа изключително интересна посока – неочакван завой за мен, но едновременно с това и напълно логичен.
Как изглеждаше първата версия на „Лабораторията“ и колко различна е тя днес?
Първото ни събитие беше в Bolt – студиото за татуировки, на което съм безкрайно благодарна, че казаха „да“ на тогава напълно непознатата идея, каквато беше Работилницата за парфюми. Направихме я веднъж и дори се наложи да викаме хора от улицата, за да изглежда на снимките, че залата е пълна.
Бяхме накупили огромно количество лабораторна стъклария, защото нямаше готов модел, който да следваме. Просто купувахме всичко, което ни се струваше важно. После се оказа, че голяма част от цилиндрите, везните и останалото оборудване всъщност са напълно ненужни.
Оттогава насам още няколко души стартираха подобен модел, но това всъщност ми отвори пространство за нови приятелства. Аз никога не съм възприемала конкуренцията като нещо лошо. В крайна сметка, ако искаме да правим едно и също, вероятно си приличаме и като хора, и като идеи, и като визия за това, което създаваме. Именно така се появиха чудесни контакти и колаборации с хора, с които вече имаме идеи и за бъдещи проекти.
В началото, от желание да дадем всичко наведнъж, в рамките на два часа правехме два продукта – мини парфюм и хидратиращ мист. Това обаче правеше процеса твърде тромав, бавен и труден за хората, затова променихме модела.
Днес идеята е същата, но почти всичко останало е различно. Вече имаме игри с награди, работилницата е разделена на две нива според опита и съставките, с които се работи, а участниците създават голям парфюм в стилна стъклена бутилка. Защото именно това е преживяването и причината хората да бъдат там.
Как подхождаш към избора на съставки? Какъв е балансът между натурални и синтетични компоненти и използвате ли български суровини?
Започнахме с много етерични масла и значително по-малко парфюмни композиции. Натуралната парфюмерия е нещо прекрасно – и от юни дори ще имаме специално събитие, посветено именно на нея. Но тя не е точно това, което хората си представят под класическа парфюмерия.
Науката при нас винаги е била на първо място и никога не пропускам да обясня, че натуралните съставки всъщност могат да предизвикат много повече алергии и раздразнения. Работя и по индивидуални парфюми за хора с различни алергии, затова предварително правим пач тестове. Истината е, че синтетичната парфюмерия е изключително добре регулирана и безопасна – всичко е ясно описано като концентрации, проценти и ограничения. Нужно е просто да сме достатъчно грамотни, за да можем да четем тази информация и да знаем къде да я търсим.
А и качествен парфюм просто няма как да се създаде без парфюмни молекули. Именно затова започнах сама да внасям много от съставките, които преди беше почти невъзможно да намеря. Още преди да направя магазина, хората вече знаеха, че разполагам с тези молекули, и аз буквално ги раздавах наляво и надясно (често дори безплатно), защото прекрасно знам колко е досадно да четеш как „специалистите“ говорят за дадени съставки, а после да не можеш реално да ги откриеш.
Днес вече имаме и собствена линия етерични масла – засега малка, но постепенно разширяваме асортимента. Работим със съставки от цял свят – български, английски, холандски и, разбира се, от Грас във Франция – столицата на парфюмерията. Честно казано, много се гордея с портфолиото, което успяхме да изградим.
Ако „Лабораторията“ беше аромат, какъв щеше да бъде като усещане и характер?
За мен Лабораторията е Iso E Super – молекула, която просто прави всичко по-добро. Сама по себе си няма силен аромат, но е дифузираща, свързваща. Точно като всичките ми сто хиляди интереси и желания, които Лабораторията успя да събере в нещо не просто работещо, а като нишов парфюм – много мое, много лично.
И да, избрах молекула, защото държа да си останем science-based first и да работим по стандартите на IFRA, RIFM и останалите регулаторни организации.
Какви са приликите и разликите между фармацията и предприемачеството? Изненада ли те нещо в този преход?
Фармацията и предприемачеството имат доста прилики, но основната разлика е в динамиката и постоянния хаос, който трябва да управляваш, когато всичко зависи от теб. Да си служител е спокойно и предвидимо. Предприемачеството е най-бързият начин да разбереш колко много не знаеш.
Но е и най-бързият начин да осъзнаеш, че с питане и до Цариград се стига. Вече не ме е срам да задавам въпроси, защото разбрах, че никой не се е родил научен. А и всеки човек, който е добър в това, което прави, обикновено е готов да подаде ръка на някой „прохождащ“.
Колко важно е за теб да имаш подкрепяща среда и съмишленици в това, което правиш?
Не само като предприемач, но и като жена, средата е изключително важна. Аз имам огромния късмет да разчитам на подкрепящ партньор и на баби, които живеят в същия град. Имам и невероятни приятели, които ми дават емоционална опора.
А не на последно място – работя с прекрасни момичета, без които софийската Лаборатория просто нямаше да съществува.
Опитвам се съзнателно да изграждам около себе си отношения с хора, които са зареждащи, позитивни и амбициозни, за да се „храним“ взаимно с енергията си. Средата е двигателят в онези дни, в които ти се иска да се откажеш. А такива дни има за всеки.
Възможно ли е според теб да се прави успешен бизнес в България днес? Организирате работилници и курсове във Варна и София.
Трябваше много бързо да „хванем“ и София, затова с Мила започнахме да се редуваме – единия месец пътува тя, другия аз. Предвид че децата ми бяха малки, а и тя беше -и още е много заета, това си беше истинско предизвикателство. Когато започнахме, малкото ми дете още нямаше 3 години и не го бях оставяла за повече от ден.
Така че дали е възможно? Да, възможно е. Но всичко си има цена!
Аз го правех с ясната идея, че когато изградим екип в София, на който мога да се доверя, нещата постепенно ще се нормализират и няма да се налага да пътувам толкова. Сега има други малки „жертви“, които правя в името на развитието на Лабораторията и естественото ѝ продължение – магазинът за парфюмни суровини, DIY кутиите, свещите, Botanica Bar и още куп идеи.
Но жертвите си заслужават, въпреки всички административни, финансови, емоционални и физически препятствия по пътя. Държавният климат не е особено благоприятен за малкия бизнес, но човек, който търси оправдание, ще го намери на всяка географска ширина.
Какво ти струва лично на теб това да бъдеш предприемач? Има ли неща, които хората не виждат отвън? Как гориш в работата си, без да „прегряваш“?
Кой е казал, че не прегрявам? Прегрявам. После спирам и се питам: „Кое не е жизненоважно да се случи днес?“ Гледам поне една задача да отпадне от списъка с висящи неща.
Опитвам се да приоритизирам и да отлагам онова, което не е спешно. Премахвам нещата, които не работят, и се научих да бъда по-хладнокръвна в този процес. Защото, когато се привържеш емоционално към дадена идея – дори тя да е губеща – много трудно я пускаш.
Имахме лекция за съставките в козметиката и парфюмерията, която се казваше „Чети етикета“. Почти никакъв интерес, а това е една от любимите ни теми. Понякога просто трябва да приемеш, че не всичко ще проработи така, както си го представял.
Как се създава общност около такъв проект? Какво кара хората да се връщат отново при вас?
Ако някой от хората, които са идвали по няколко пъти, препоръчват ни, купуват ваучери за подарък и водят цели екипи при нас на тиймбилдинг, чете това – искам просто да кажа: обичам ви, хора.
На първото ми по-голямо събитие в Grand Hotel Sofia ми идваше да се разплача от щастие. Пускала съм реклама само веднъж – колкото да видя как работи – и всичко останало е било от човек на човек, от уста на уста.
Хората и техните препоръки са двигателят ни. А и недоволните също. Преди време говорих повече от пет часа с жена, която имаше критики и идеи как да подобрим събитията. Аз просто слушах и си записвах. Няма коментар – добър или лош – който да не съм изслушала докрай.
Така се изгражда общност – с комуникация. Не затварям нито една врата.
По-скоро създавате продукти за хората… или хора около продукта?
Обществото на парфюмните ентусиасти вече съществуваше и ние просто се появихме като естествено продължение на тази среда.
Продуктът, който всъщност създаваме, е емоцията. Обонянието „живее“ в същата част на мозъка, в която живеят и спомените. Независимо дали става дума за кутиите за вкъщи, които скоро ще пуснем в обновен вид на новия ни сайт – или за самите събития, крайната цел никога не е бил просто парфюмът.
Да, хората идват за него, но си тръгват с много повече – с преживяване. С процеса по опознаване на ароматите, избора, разговорите. Повечето идват с партньор или приятели и носят този спомен дълго след края на събитието.
Всяка нотка после ги връща към целия път, който са извървели, за да създадат своя аромат. Затова най-много харесвам хората, които работят по усещане, а не по рецепта, извадена от изкуствен интелект. Така парфюмът наистина става личен.
Ако утре изчезнат социалните мрежи, ще оцелее ли „Лабораторията“ – и как?
Много интересен въпрос!
Надявам се – от уста на уста. Но истината е, че сме доста зависими от социалните мрежи. Аз самата ужасно не обичам да снимам, да обработвам, да качвам съдържание, а и не съм особено добра в това. Поддържам основно Instagram и с голямо усилие – още няколко канала, колкото да присъстваме.
Ако зависеше само от мен, сигурно щях да стана билкарка в някое село, да водя работилници за случайно попаднали пътешественици, да ги разхождам сред лавандула и рози и да правим отвари. Но сме в 21. век.
Социалните мрежи са огромна движеща сила и без тях Лабораторията щеше да изглежда съвсем различно.
Как виждаш развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 10 години? Какви промени очакваш в своя бранш?
Парфюмерията има огромно поле за развитие. България е известна най-вече с розовото масло, което почти изцяло заминава за големите парфюмни къщи. Не сме известни с парфюми, въпреки че имаме потенциал да бъдем производители на световно ниво.
Аз виждам България в положителна посока – може би съм останала една от малкото оптимисти, защото имаме най-важното: човешки капитал. Има страшно много умни, мотивирани и дейни млади хора, които искат да създават.
В нашия сектор значение имат и природните дадености, и географското положение. Освен това с екипа ми организираме много корпоративни събития, включително изцяло на английски за международни компании. България все още е сравнително достъпна дестинация в рамките на ЕС и това води много международни екипи не само в София, но и по Черноморието.
В следващите 10 години виждам развитие именно в тези посоки, въпреки всички неизвестни и политически проблеми. Туризмът и производството в момента страдат от поредица лоши решения, но това никога не е спирало предприемачите.
Те просто си слагат розовите очила, казват си „Защо не аз?“ и започват. Или както казва един мой много добър приятел: „Хора го правят – значи и аз мога. Колко трудно да е?“
Интервюто е част от рубриката “Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема.
Снимки: Личен архив Марияна Ангелова
