Независимо дали става дума за списание, танци или културно събитие, най-трудната част никога не е организацията. Най-трудно е хората да искат да се върнат.
Джули стои зад два проекта, които на пръв поглед нямат много общо – списанието „Дерзай“ и SwingSea Varna. Единият събира артисти, другият – танцьори. Общото между тях обаче са хората, споделеността и желанието да се създават пространства, в които всеки да намери своето място.
С Джули си говорим за предприемачеството в културата, за общностите, които се изграждат бавно, и за това защо партньорствата и съмишленичеството са едни от най-ценните ресурси на един град, особено във Варна.
Би ли се представила накратко и да обясниш какво представляват „Дерзай“ и SwingSea Varna?
Здравейте! Казвам се Джули и се занимавам по един или друг начин със сферата на изкуството още от дете. Не съм се специализирала като артист в една посока. По-скоро съм развила комбинативна перспектива – висшето ми образование обхваща различните елементи на театъра и киното, а впоследствие натрупах професионален опит в организирането на културни събития.
Преминала съм през различни стилове и контексти и по някакъв начин „Дерзай“ и SwingSea Varna са проявления на общия ми опит и поглед дотук.
„Дерзай“ обединява артисти от цял свят с идеята да обменят идеи и вдъхновение чрез изкуството, а SwingSea Varna събира хора от различни култури и поприща в едно общо пространство, което живее отвъд географските граници и езиците – танца.
Какво обединява тези два проекта?
Вярвам, че тайната и при двата проекта се крие в общуването и споделеността.
И двете платформи са отворени към всички. Не изискват нищо друго освен желание и интерес, а насреща предлагат свобода и пространство за изразяване. Затова според мен в тях се включват прекрасни хора, които заедно създават красиви и подкрепящи се общности.
Как изглежда предприемачеството в културния сектор и с какво е по-различно от други бизнеси?
Бих започнала с това, че думата „бизнес“ в културния сектор (поне в България, но не само) все още се възприема негативно, сякаш мястото ѝ не е до думата „изкуство“. Понеже културата и изкуството са взаимосвързани, си позволявам да ги разглеждам тук заедно.
Мисля, че именно заради това разграничаване още в самата основа предприемачеството в културния сектор невинаги е или се възприема като успешно.
Често има дисбаланс между това кой какво предлага. Хората на изкуството недоволстват, когато човек без културно образование е начело на културна организация, но същевременно голяма част от артистите нямат нужните умения, за да развиват предприемачески проект или бизнес.
Неслучайно в арт бизнеса ролите на артиста и мениджъра често са разделени между различни личности. По-рядко се среща артист, който умее успешно да се представи на пазара. Разбира се, има и добри примери. Опитът ми в координацията на артисти ме е срещнал с два основни типа автори: такива, за които създаването е изконна потребност и творчеството е лично, пряко свързано с изразяването на собствен стил и гледна точка; и такива, които са по-отворени към търсенето на пазара или умеят да съчетаят творческата си визия с интереса на публиката.
За мен е важно всеки артист да знае в коя реалност иска да живее. Няма правилна или грешна. Има обаче по-специфично его и чувство за достойнство в артистичните среди, както винаги е имало, които според мен също играят роля в темата за предприемачеството в културния сектор.
В бизнеса състезанието и конкуренцията са ключови. В изкуството обаче те могат да се възприемат по негативен начин.
Вероятно отговорът ми звучи абстрактно, но ми се струва, че няма как да бъде иначе. Наблюдавала съм както индивидуални артисти, така и малки екипи, галерии, фестивали и по-големи организации. Най-общо те се делят на такива, които следват своята идеология и, искат или не, се задоволяват със своята нишова публика, и на такива, които работят по мащабни проекти или са отворени към по-разнообразни стилове, теми и артисти.
Често тези две групи не са първи приятели. По-малката съди по-голямата, че „го прави за пари“ и че автентичността се губи. Парите, също като думата „бизнес“, все още звучат недостойно за някои хора на изкуството.
Със сигурност това се променя през последните години, тъй като се отварят все повече възможности за споделяне и предлагане на собствено творчество, както и за участие в обществения живот със собствени проекти. Но в основата си, която е силно лична и субективна, предприемачеството в културния сектор сякаш по-трудно намира нужния баланс.
Какво прави танца толкова силен инструмент за свързване между хората?
Това, че няма значение какъв си и откъде си – както знаем, танцът е универсален език. Но другото важно при SwingSea е музиката. Суинг музиката просто поставя усмивка на лицето ти, а ритъмът те задвижва с лекота и радост.
Практикувала съм различни танцови стилове и не съм наблюдавала същата жизнерадост у танцуващите, каквато се забелязва при суинга. Музиката е другият инструмент, който свързва хората по специален начин, а съчетаеш ли я с енергията на суинга, се получава магия.
Освен това джаз музиката и културата са известни с елемента на импровизация, който позволява на всеки танцьор да изрази себе си и да общува с другите на дансинга по един свободен и забавен начин.
Според теб кога една група хора се превръща в общност?
Пример от SwingSea – когато членовете на тази общност избират да празнуват важни лични моменти заедно. А при „Дерзай“ – когато избират отново и отново да бъдат част от списанието или събитията.
Когато хората се връщат, когато създават приятелства, а не просто запознанства. Когато избират да прекарват времето си именно с хората от тази общност.
Тази повторяемост изгражда устойчивост във всеки смисъл на думата, както и усещане за принадлежност. А ние, хората, имаме нужда от това.
Вярвам също, че сплотеността и желанието да бъдеш част от развитието на една общност се засилват, когато усещаш, че допринасяш за нея. SwingSea, например, нямаше да съществува без ролята на всеки, който помага, организира или просто споделя информация за нашите събития.
Каква е разликата между това да създаваш общност чрез танц и чрез културна платформа като „Дерзай“?
Мога да отговоря само от личния си опит със създаването и развитието на двата проекта, тъй като има много различни подходи.
И двата проекта със сигурност изискват комплексни умения. Общността около танца изисква от мен и останалите в екипа физическа подготовка и непрекъснато надграждане, както и бизнес и маркетинг стратегии, творчески подход към тематичните събития и чисто личностни качества за координация на екип и работа с хора.
При „Дерзай“ винаги съм се определяла като медиатор – там основната ми роля е да свързвам хора, идеи и стилове, да създавам нещо като колаж, било то в печат или на живо.
През петте години от съществуването на „Дерзай“ * винаги следвах естествената му посока на развитие. Всеки сезон някак ми подсказваше или директно показваше накъде иска да се развива платформата – като тема или тип събитие. Благодарение на това преминахме през толкова разнообразни формати.
Трудно ми е обаче да дам конкретно уравнение за развитието на платформа като „Дерзай“. Тя е изключително експериментална и фриволна. Може да се каже, че „Дерзай“ е по-скоро артистично проявление, докато SwingSea има по-ясен план за устойчивост.
Структурата и развитието и на двата проекта, разбира се, зависят от екипите им. „Дерзай“ е по-личен проект, докато SwingSea стъпва върху по-стабилен и разнообразен екип, което е от голямо значение.
*Към момента „Дерзай“ е в пауза, след 5 години, 10 печатни броя, 28 събития и 133 автори. Възможно е проектът да се възобнови под нова форма след време, но към момента спира да съществува в периодичния си печатен формат.
В кой момент „Дерзай“ излезе извън рамките на списание и започна да се развива като различни формати и събития?
Бих казала – още от самото начало. Организирахме изложба още след първия брой на списанието. Това беше начин творбите да оживеят, но и авторите да се запознаят и срещнат.
Това се установи като принцип и с всеки следващ брой. Темите се променяха и даваха идеи за различни видове срещи – работилници, лагер, резиденция, пърформанси.
С времето започнах да оценявам все повече именно срещите на живо, където общуването и споделянето на вдъхновение се усещаха още по-осезаемо. Връзките помежду ни също се засилиха и ни превърнаха в общност, тъй като на живо авторите имат по-добра възможност да се опознаят, да открият допирни точки и да задълбочат интереса си към творческите пътища на останалите.
Как поддържаш интереса към дейност като танците, която изисква време и постоянство?
Лично за мен хората винаги са били най-голямото вдъхновение или по-скоро влияние. Заради колеги или съмишленици бих останала или бих напуснала даден екип.
С танците във Варна заформихме толкова прекрасно общество, че съвсем искрено бих го нарекла и семейство. Когато виждаш, че това, което правиш, получава подобен позитивен отзвук, как да не продължиш да бъдеш част от него?
Но, отново, важното е, че не го прави един човек. Побутваме се и се вдъхновяваме взаимно, хората се включват с идеи и подкрепа. Създаваме хубаво ежедневие заедно.
Самата култура в суинг танците е такава – подкрепяща, но и побутваща напред, предизвикваща те да се развиваш, без да го изисква.
Може ли културен проект да бъде устойчив бизнес в България? И как?
Може, разбира се. С успешен и балансиран екип от хора, които са специалисти в собствената си сфера и умеят да общуват помежду си – както при всеки бизнес.
Както споменах в отговора на третия въпрос, това общуване просто се случва по-трудно в сферата на изкуството, където се сблъскват прекалено субективни мнения и интереси.
За мен предприемачеството в културния сектор е успешно и устойчиво, когато се води от хора, адаптивни към обстановката, но и уверени във визията си, с която искат да подобрят общата среда. Защото в крайна сметка целта е именно това.
Ако държиш прекалено силно на визията си и не си адаптивен, губиш в бизнеса. Ако обаче правиш прекалено голям компромис с нея в името на пазара, не допринасяш с нещо различно и уникално – с други думи, не си автентичен, а в изкуството това си личи.
Друг важен елемент е от кого взимаш добрия пример. По мои наблюдения успелите артисти и културни проекти в България следват по-големи и вече успешни примери, излизат извън рамките на собствения си град или държава, защото днес, за щастие, е възможно да черпиш знания, умения и вдъхновение отвсякъде.
Тези, които се сравняват единствено в локален или малък контекст, се открояват по-трудно.
Какви са реалните предимства и ограничения да развиваш подобен проект във Варна?
По мои впечатления в София има достатъчно хора, за да се сформират отделни субкултури, които се срещат на конкретни места. Когато живеех там, знаех кого ще срещна на дадено събитие.
Във Варна наблюдавам по-голямо разнообразие сред присъстващите и участниците – хора от различни поприща, с различен опит и култура се включват в подобни проекти, понеже предлагането не е толкова голямо.
За мен тази пъстрота е голямо предимство и помага за развитие в различни посоки.
Главното ограничение, пред което сме поставени, е наличието на хора, на които можеш да предадеш щафетата – хора, които са готови да останат във Варна и да се заемат с развитието на общността.
Какви са основните предизвикателства при организирането на регулярни събития и изграждането на културна сцена във Варна?
Основното, което хората си мислят за Варна, е, че няма хора (за каквото и да е). Нашият опит опровергава това вярване.
Ако още прохождаш, твоя задача е да се покажеш. Покажеш ли се искрено, точните хора се присъединяват към теб.
След това от теб зависи доколко си мотивиран и доколко виждаш смисъл да продължаваш, да дерзаеш и да надграждаш. Последното не го казвам с никакъв укор към онези, които спират – няма нищо лошо в това. Всичко се променя и колкото и нещо да е регулярно, нищо не е вечно. По-скоро нещата се случват на периоди. Това позволява и нови хора с нов поглед да станат част от развитието на средата и сцената.
Но отново, както при всеки бизнес, ако си мотивиран и готов да погледнеш ситуацията от различни гледни точки, за да откриеш правилния начин за действие, нещата се получават.
Тук всъщност бих добавила още нещо – специално за град като Варна, който не е толкова голям, партньорствата са от особена важност. Тъжното е, че не всички предприемачи в града са отворени към тях, но достатъчно са. Колаборациите винаги водят до нещо по-добро и няма място за „заграждане“ на територия или публика в нашия град.
Ако трябва да избираш – по-малка, но ангажирана общност или по-голяма, но по-повърхностна. Кое би избрала и защо?
Моят опит показва, че двете съществуват в едно цяло. Винаги има една по-малка, ангажирана група от хора, които присъстват на почти всяко събитие, и хора по периферията, които всеки път допринасят с нещо различно и правят преживяването уникално.
Тези две групи се вдъхновяват взаимно.
„Дерзай“, например, винаги е бил по-малък, нишов и личен проект, но дори при него си давам сметка как амбицията да достигнеш до нови хора и хоризонти вдъхновява и онези, които вече са на кораба ти и те следват.
В суинг танците също имаме ядро, на което разчитаме, но и те самите очакват и оценяват, че вървим напред и се стремим към по-добро.
Сигурна съм, че и най-мащабните общности и бизнеси познават и ценят своя център.
Малката и ангажирана общност е незаменима, но само ако остава отворена към промени, за да може и тя самата да се развива.
Предприемачески поглед: Как виждаш развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 5 – 10 години?
Глобализацията ни прави все по-изискващи и ни отваря очите за все по-добри примери.
Вярвам, че колкото и консуматорско да е времето, в което живеем, то поне ни учи все по-добре да отличаваме значимото.
Не мога да отговоря конкретно на този въпрос, но съм настроена оптимистично. По предприемачески – винаги готова да се адаптирам.
Благодаря и поздрави!
И ние благодарим на Джули за откровения и вдъхновяващ разговор!
Интервюто е част от рубриката “Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема.
Снимков материал: Личен архив Джули & архив SwingSea Varna с фотограф Теодора Михайлова
