По нашите ширини около виното винаги има истории.
Тази започва с любов към него, купчина коркови тапи и хубавата Елена, която просто отказва да ги изхвърли.
Години по-късно Елена Бойчева превръща тази любов в The Wine Art Shop – бранд, създаден във Варна, чиито продукти вече са стигнали до всичките седем континента. Да, включително Антарктида!
В това интервю говорим за ръчния труд и неговата стойност, за прегарянето и смелостта да смениш посоката, за Etsy, бизнеса от и във Варна и защо в предприемачеството, както и при виното, някои идеи просто трябва да отлежат, за да станат по-добри.
Но това не е само история за вино, красиви и различни предмети и международни продажби.
Това е история за момента, в който едно хоби се превръща в бизнес. За смелостта да напуснеш сигурното, без да знаеш точно какво следва. За разликата между handmade като маркетингов етикет и ръчната изработка като призвание. За това да развиваш бизнес от Варна и да казваш „не“ дори на печеливши идеи, когато просто не са твоите.
Прочети интервюто. Сподели го. Вдъхнови някого.
Елена, представете се с няколко думи?
Казвам се Елена и съм човекът зад бранда The Wine Art Shop. Работохолик по характер, икономист по образование, творец по призвание и винолюбител по душа – при това с дългогодишен стаж. Обичам да превръщам идеите в предмети, а предметите – в спомени.
Как се стига от любовта към виното до създаването на цял бранд около него?
Не се стигна по предварително написан бизнес план.
Когато преди почти две десетилетия се запалих по виното и насладата от него, съвсем неусетно започнах да трупам коркови тапи вкъщи. Беше ми жал да ги изхвърлям и започнах да им давам нов живот – превръщах ги в огледала, кашпи и различни декоративни предмети. Похвалих се на приятелите си, които, силно впечатлени, възторжено започнаха да ми събират „мат’риал“ за новото хоби.
Така от желанието ми да рециклирам употребяваните тапи и да създавам красиви неща за любителите на виното се появи първата идея за The Wine Art Shop. Но явно, както хубавото вино, и тя трябваше да отлежи и да изчака появата на другата ми страст.
Години по-късно една сутрин се събудих с натрапчивото и напълно необяснимо желание да… гравирам стъкло. И започнах – върху чаша за вино, естествено.
Първоначално гравирах подаръци за приятели, после за техни приятели и така се роди CrystElle – първият ми опит за „бранд“. Гравирането се превърна в моя антистрес терапия след натоварените дни в корпоративния свят и международния бизнес.
Малко преди пандемията, след тежък бърнаут, напуснах корпоративната си работа и осъзнах, че хобито ми може да се превърне и в източник на доходи. Впрегнах опита и знанията си в международната търговия и започнах да продавам ръчно гравираните си чаши в чужбина чрез Etsy.
Но продължаваше да ми липсва нещо – онези малки тематични „гъдели“ за винолюбители, които винаги съм искала да създавам.
Тогава се роди The Wine Art Shop във вида, в който го познаваме днес.
Ръчно гравираните чаши останаха в сърцето на бранда, но около тях постепенно се появи цял свят от продукти на винена тематика – от декорация за дома и различни аксесоари до бижута, които се превърнаха в истински хит сред дамите. Част от тях са изцяло ръчно изработени, а други са внимателно подбрани, персонализирани или довършени на ръка.
Всъщност не създадох бранд около виното. Той просто израсна естествено от дългогодишната ми любов към него.
Кое решение беше най-смело, но и най-важно за развитието на
The Wine Art Shop?
Когато погледна назад, това беше решението да изляза извън рамките на чисто занаятчийския модел и да започна да превръщам част от идеите си в продукти, които могат да се изработват в по-големи серии.
Това не означаваше да се откажа от ръчната работа, а да направя следващата крачка – от творческо ателие към бранд с потенциал да расте и да достига до повече хора.
По онова време нямах представа дали ще успея да материализирам идеите в главата си, дали клиентите ще ги харесат, какви машини, технологии и знания ще са ми необходими и дали изобщо ще мога да финансирам цялото начинание.
Неизвестните бяха много. Гаранции нямаше.
Единственото напълно ясно нещо беше желанието ми да опитам.
Понякога смелостта не е да знаеш, че ще успееш, а да започнеш въпреки всичко, което все още не знаеш.
От малък варненски бизнес до клиенти на седем континента – ако трябва да разкажете тази история с няколко изречения, как би звучала?
Мога и с едно изречение: няма невъзможни неща!
Но по-практичният отговор е, че дори най-добрият продукт не може да бъде избран, ако никой не знае, че съществува. Много талантливи творци създават забележителни неща, но остават невидими за хората, които биха ги оценили.
На мен тази видимост и достъпа до клиенти от целия свят ми даде Etsy. Платформата отвори вратата, но за да премина през нея, бяха необходими качествен продукт, постоянство и доверието на всеки следващ клиент.
Така, стъпка по стъпка, изделията от едно малко ателие във Варна достигнаха до всичките седем континента.
Да, включително Антарктида. (усмихва се)
Смятате ли, че чуждестранните клиенти ценят повече ръчната изработка от българските?
По-скоро бих казала, че чуждестранните клиенти по-лесно разбират стойността на ръчната изработка. На много пазари отдавна съществува култура да се плаща не само за самия предмет, а и за времето, умението, индивидуалния дизайн и историята зад него. Българските клиенти също ценят ръчния труд, но по-често сравняват цената му с тази на масово произведен продукт. Това невинаги е липса на отношение – значение имат покупателната способност и навиците на пазара.
Понякога творецът трябва допълнително да обяснява невидимата част от работата – пробите, грешките, часовете за изработка и годините опит. В същото време именно от български клиенти съм получавала някои от най-емоционалните реакции и най-голямата лоялност. Затова не бих казала, че чужденците ценят повече, а че по-често са готови да заплатят реалната стойност на ръчния труд.
Радва ме, че и в България все повече хора търсят местни, авторски продукти и осъзнават, че зад тях стои истински човек, а не производствена линия.
Каква роля изиграха платформи като Etsy и другите международни маркетплейси във вашето развитие?
Огромна, дори решаваща.
Etsy даде на малък творчески бизнес от Варна достъп до международен пазар без необходимост от голям начален бюджет, физически магазин или контакти в чужбина. Платформата ми показа, че продуктите на The Wine Art Shop могат да бъдат разбрани и оценени независимо от езика и разстоянието.
Etsy беше и своеобразно ускорено бизнес училище. Научи ме колко важни са добрата продуктова фотография, ясното представяне, правилното ценообразуване, опаковката, логистиката и комуникацията с хора от различни култури. Реакциите на клиентите ми помогнаха да проверявам кои идеи имат потенциал и как един продукт се възприема извън България.
Но международните маркетплейси ми показаха и риска да развиваш бизнеса си върху чужда територия. Една промяна в алгоритъма може внезапно да намали видимостта и продажбите, а таксите и правилата не зависят от теб.
Затова ги възприемам като изключително важен прозорец към света, но не и като единствен дом на бранда. Именно този опит ме насочи към развитието на собствен сайт, директни отношения с клиентите, партньорства, събития и B2B продажби.
Etsy отвори вратата към международния пазар, но целта ми е The Wine Art Shop да бъде разпознаваем самостоятелен бранд, а не просто поредният магазин в дадена платформа.
Кое беше най-трудното при изграждането на The Wine Art Shop?
Времето!
От самото начало разчитам за развитието на бизнеса единствено на собствени средства и мускули, затова всичко се случва много по-бавно, отколкото ми се иска.
Когато имаш много идеи и ясно виждаш следващите стъпки, чакането понякога е по-трудно от самата работа.
С времето се научих да овладявам тези моменти на нетърпение с кратка ретроспекция на свършеното през последните месеци. И винаги се оказва, че почти неусетно съм реализирала дори повече, отколкото съм планирала.
Това ми напомня да измервам не само разстоянието до целта, но и пътя, който вече съм изминала.
Колко важна е историята зад продукта? За кого е най-важна?
Историята зад всеки продукт всъщност различава нас, занаятчиите, от Temu (примерно).
Всеки продукт на The Wine Art Shop преминава дълъг път и много трансформации, докато получи завършен вид и стигне до пазара. Зад него стоят безсънни нощи, опити, грешки и усъвършенстване.
Но зад някои продукти стои и много по-дълбок смисъл.
Ще ви разкажа историята на най-продаваната ни ръчно гравирана чаша – „За Нея“. Чаша за вино, ненатрапчиво изписана с 20 хубави качества на жената.
Идеята се роди съвсем случайно – като опит да върнем усмивката на една любима винолюбителка. Да ѝ напомним колко е красива, вдъхновяваща, умна, обичана, усмихната и амбициозна… по начин, който да бъде пред очите ѝ – или по-скоро в ръцете ѝ – достатъчно често.
За три години гравирахме стотици такива чаши, всяка с по 20 красиви думи за жената. Срещнахме се с историите на невероятни жени, станахме малка част от прекрасни приятелства, семейни поводи и любовни истории.
Но научихме и нещо друго…. Колко често жените забравят колко са неповторими.
Има ли продукт, който никога не бихте добавили, дори да знаете, че ще се продава добре?
Да – отказвам да гравирам човешки лица и портрети, въпреки че клиентите често търсят подобни персонализирани продукти и вероятно биха се продавали добре.
В моето лично възприятие гравираният портрет носи по-скоро мемориално, дори траурно усещане, което не съответства на емоцията, която искам да създавам.
The Wine Art Shop е свързан с радостта, празниците, виното и красивите лични моменти. С времето разбрах, че не всяка печеливша идея е подходяща за моя бранд.
Ако един продукт не усещам като свой и не мога да застана зад него с желание, предпочитам изобщо да не го предлагам.
Ръчната изработка е по-бавна и по-трудна. Какво ви кара да не правите компромис?
Съвестта ми.
За мен е неморално продукт, създаден чрез машинно производство, да бъде представян като ръчно изработен само с цел финансова облага. Това подвежда клиента и обезценява труда на хората, които действително създават всеки детайл с ръцете си.
Част от продуктите на The Wine Art Shop също се изработват машинно. В тях влагаме много ръчен труд при дизайна, довършването, персонализацията и опаковането, но въпреки това не ги представяме като изцяло ръчно изработени.
За мен „handmade“ не е удобен маркетингов етикет, а обещание към клиента.
При истинската ръчна изработка творецът оставя във всеки предмет частица от себе си – своята енергия, концентрация, моментно настроение и отношение. Именно това прави всяко изделие различно и му придава стойност, която машинното производство не може да повтори напълно.
Затова ръчният труд се цени повече – не само заради вложеното време, а и заради човешкото присъствие в него.
Коя е най-неочакваната точка на картата, до която е стигнал ваш продукт? Каква е историята зад тази поръчка?
Българската база на остров Ливингстън, Антарктида.
Когато преди три години опаковах чаши, които трябваше да заминат за Нова Зеландия, осъзнах, че вече мога да се гордея с мои чаши на всички населени континенти.
Тогава с усмивка си пожелах следващите да отплават за Антарктида.
И то взе, че се случи!
Създадох специален комплект чаши с ръчно гравирани български елементи, който вече се намира в базата ни на остров Ливингстън. Специални благодарности дължа на командира на НИК 421 – капитан Николай Данаилов, който прегърна идеята, както и на целия екипаж, благодарение на който тя стигна буквално до края на света.
Остана ни само да покорим Космоса. Работи се по въпроса (смее се).
Какво бихте казали на хората, които вярват, че от България е трудно да се изгради международен бранд?
Бих им казала, че няма голямо значение в коя точка на земното кълбо се намираш – никъде не е лесно да станеш разпознаваем извън собствения си пазар.
Но трудно не означава невъзможно.
Необходими са много труд, ясна визия, постоянство и най-вече вярата, че наистина можеш да изградиш международен бранд.
Вече живеем в едно глобално село – доставчици, клиенти, партньори, знания и конкуренти се намират само на един клик разстояние. Това прави конкуренцията по-голяма, но и възможностите – практически неограничени.
България може да бъде началната точка, без да бъде граница.
Дори напротив – произходът ни може да се превърне в част от отличителната история на бранда, когато зад него стоят качество, характер и автентичност.
Светът вече е достатъчно близо. Просто трябва да се пресегнеш.
Какво ви научи виното, което по-късно ви помогна и в предприемачеството?
Виното ме научи да бъда непредубедена и да не се страхувам да опитвам нови неща. Научи ме да не съдя само по етикета и да давам възможност на нещо непознато да ме изненада.
Научи ме и да разпознавам кога е време да спра, ако ситуацията вече не се развива по вкуса ми, вместо да продължавам на всяка цена само защото съм започнала.
Но и кога да дам втори шанс на същата идея – без да се учудвам, че в друг момент, с различен подход или по-добро съчетание, резултатът може да бъде съвсем различен.
В предприемачеството, както и при виното, са важни едновременно любопитството и добрата преценка – кога да продължиш, кога да се откажеш и кога просто да оставиш идеята да отлежи.
Колко важно е един предприемач да бъде заобиколен от съмишленици и подкрепяща среда? Стремите ли се да създадете такава общност около The Wine Art Shop?
Изключително важно е.
Предприемачеството често изглежда много вдъхновяващо отстрани, но отвътре понякога е доста самотно занимание. Особено когато си малък бизнес и в един и същи ден трябва да бъдеш творец, търговец, фотограф, маркетолог, счетоводител и човекът, който решава всички възникнали проблеми.
Затова съмишлениците са ценни не само като морална подкрепа, а и като хора, с които можеш да обменяш опит, идеи и дори съмнения.
Около The Wine Art Shop постепенно се създава точно такава среда – от клиенти, български винари, производители, творци и малки бизнеси, с които споделяме сходни ценности.
Не се опитвам изкуствено да „изграждам аудитория“. По-скоро искам да създавам истински отношения с хората, които обичат виното, красивите подаръци и предметите с история.
Много от идеите ми всъщност са се родили от разговори с клиенти. Когато някой се върне за втора чаша или поръча подаръци за останалите специални хора в живота си, вече не говорим просто за покупка.
Това е общност, макар и създадена по един много естествен начин.
Какви са реалните предимства и ограничения да развиваш бизнес във Варна?
Варна има много силна идентичност – морето, туризмът, международната атмосфера и близостта до хотели, ресторанти, винени и сувенирни обекти дават много възможности за бизнес като моя.
Градът е достатъчно голям, за да има разнообразна публика, но и достатъчно компактен, за да можеш да създаваш лични контакти. А морето неизбежно влиза и в творческите идеи – дори когато продуктът не е на морска тематика.
Ограниченията също са реални. Пазарът е по-малък и по-сезонен, а голяма част от корпоративните решения, големите събития и бизнес възможностите все още са концентрирани в София. За някои материали и специализирани услуги се налага да разчитам на доставки и по-дълго планиране. Освен това местният пазар е чувствителен към цената, което невинаги е лесно за ръчен продукт, зад който стоят много часове работа.
От друга страна, онлайн търговията до голяма степен премахна географските ограничения. Днес мога да работя от Варна и да изпращам продуктите си по целия свят. Така Варна остава моят дом и част от идентичността на бранда, без да бъде граница за развитието му.
Имате ли личен проект, който събира в едно любовта ви към виното, изкуството и България?
Да – моята карта на България, създадена от истински винени тапи. Всяка тапа е от българска изба и е поставена върху нейното реално географско местоположение.
Това не е просто декоративна мозайка, а своеобразен жив архив на българското вино.
Голяма част от тапите са от вина, които сме изпили самите ние, а други са събрани от приятели, които с готовност се включиха в проекта. Днес върху картата присъстват над 150 български изби, но тя никога не може да бъде окончателно завършена – постоянно се появяват нови производители, а аз продължавам да добавям техните тапи.
Първият вариант на картата беше завършен през 2019 г. и оттогава тя непрекъснато се променя и расте заедно с българското винопроизводство. Освен географията на избите, в нея са събрани много споделени бутилки, приятелски вечери и лични спомени.
Картата е уникална и би било грехота само аз да си я гледам. Затова обмислям да я превърна в пъзел – не просто красив предмет, а истинско предизвикателство за винолюбителите.Така всеки ще може сам да подреди винената карта на България и да открие колко богат и разнообразен е светът на българското вино.
Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 5-10 години?
Вярвам, че предприемачеството ще има все по-голяма роля. Ще виждаме повече малки, гъвкави и разпознаваеми брандове, които могат да работят от България, но да достигат до международни пазари.
Технологиите, автоматизацията и изкуственият интелект ще поемат все повече от повтаряемата работа, но точно затова личното отношение, автентичността и човешката история зад продукта ще стават още по-ценни.
Не мисля, че непременно ще бъде по-лесно. Ще има силна конкуренция, недостиг на хора, административни трудности и нужда от постоянно учене. Нужно е и финансирането да стане реално достъпно за микробизнесите, защото една програма трудно може да се нарече подкрепа, ако изисква начален капитал, с който малкият предприемач не разполага.
Но българските предприемачи имат едно голямо предимство – умеят да бъдат изобретателни и да създават много с ограничени ресурси.
Ако към това добавим повече сътрудничество, професионализъм и увереност в стойността на българските продукти, през следващите години можем да виждаме все повече наши марки, разпознаваеми и извън България.
Снимки: Личен архив Елена Бойчева
Интервюто е част от рубриката „ Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема. Автор: Габриела Трендафилова
