Как се избира книга, която да достигне до читателите? Какво се променя в тях през годините и как изглежда бъдещето на издателския свят? Locus Publishing е издателството, което ни осигурява качествени книги за всяко наше месечно събитие – подбрани, актуални и вдъхновяващи заглавия в сферата на предприемачеството, бизнеса и личностното развитие.
По повод 25 години от създаването му разговаряме с Кремена Методиева за избора, интуицията и смисъла зад всяка книга.
Ако се върнем през февруари 2001 г. – как изглеждаше моментът, в който се роди издателството, защо решихте да се занимавате точно с това?
Преди онзи февруари 2001 година няколко години работех като преводач на бизнес литература за издателство „Класика и стил“. Тогава се влюбих в откриването на добри бизнес автори и заглавия, в превеждането им и в усещането, че помагам важни знания да достигат до българските читатели. Разбрах, че това не е просто работа, а мое призвание, и че мога да направя следващата крачка – да създам собствено издателство.
Първата книга, която издавате, е „Маркетингът на позволението“ на Сет Годин. Защо избрахте точно нея?
Ясно си спомням как влязох в офиса на литературните ни агенти, за да избера първото ни заглавие. Сред всички каталози и ръкописи една книга с ярко оранжева корица и снимката на Сет с неговата характерна гола глава просто ме привлече – направо ме извика. Тогава изобщо не бях чувала за него и нямах никакво сериозно проучване на бизнес класациите. Беше чиста интуиция. Усетих, че тази книга е специална и че именно с нея трябва да започнем. Оставих се изцяло на вътрешното си чувство. И до днес мисля, че това е едно от най-правилните решения, които съм взимала.
„Маркетингът на позволението“ зададе тона на Locus Publishing – новаторски, смел и ориентиран към качествени, провокативни заглавия.
Как разбирате, че една книга има потенциал да достигне до читателите? И има ли баланс между издателската интуиция и реалността на пазара?
В началото беше почти изцяло интуиция. Четях каталози и ръкописи и търсех различни, актуални заглавия. И днес тя остава първият ми филтър. Разбира се, това не е достатъчно. С екипа следим класации, правим анализи и проучвания – какви теми вълнуват хората, какви проблеми решават, как се представят подобни книги в други държави.
Балансът между интуицията и пазара е много важен. Понякога усещам, че нещо е специално, но пазарът още не е готов. Друг път пазарът налага тенденции, а аз се колебая. Опитвам се да слушам и двете.
Коя книга от каталога на Locus Publishing най-добре отразява философията на издателството?
Тук нямам един-единствен отговор, защото имаме четири бранда и всеки от тях отразява различна част от нашата философия. Всеки бранд има своя емблематична книга, която го представя най-точно.
Конкретно за бизнес линията, която е фокус на Locus Publishing от самото начало, бих посочила три посоки.
Първо – книгите на Сет Годин, които носят провокативна, различна и в същото време много човешка визия за бизнеса, каквато винаги сме търсили.
Второ – книгите на Филип Котлър, които са пример за актуалност и професионализъм.
И трето – автобиографията на Фил Найт „Изкуството на победата“. Тя е може би най-точният емоционален израз на нашата философия, че бизнесът не е само стратегии и числа, а история на страст, упоритост, грешки и големи мечти.
Точно такива са и нашите книги – не просто информират, а вдъхновяват и променят начина, по който мислим и действаме.
Как се промени българският читател през последните 25 години?
Все по-често говорим за „пропастта“ между поколенията – тя личи ясно и при читателите. Неслучайно една от най-новите ни успешни книги е „Пропастта между поколенията“.
Когато започнах през 2001 г., читателите бяха по-гладни за знание и по-търпеливи. Избираха сериозни бизнес книги като инвестиция в себе си. Днес по-младите четат по-бързо и прагматично и търсят решения на конкретни проблеми – като продуктивност, финанси, бизнес, личен бранд.
Затова търсим баланс – между дълбоки и по-приложими книги, които говорят на езика на новите поколения.
Какво според вас търсят хората в една книга днес – любов, знание, вдъхновение или бягство от реалността?
Всичко това – и още. Днес, а вероятно и винаги, читателите искат много наведнъж. Някои търсят практично знание, други – вдъхновение в силни истории като автобиографиите на Фил Найт или Андре Агаси. Има и такива, които искат бягство от ежедневието – например с по-леките, „feel good“ заглавия. А любовта… тя трябва да присъства навсякъде.
Най-силните книги съчетават няколко от тези неща. Затова се стремим да издаваме заглавия, които въздействат на повече нива.
Кой е най-предизвикателният етап от създаването на една книга? Колко хора стоят зад издаването на едно заглавие?
Най-предизвикателен е изборът в началото – да усетиш кое заглавие ще докосне читателя и има смисъл точно сега. Това е най-отговорното решение.
След това всеки етап има значение – превод, редакция, дизайн, оформление. Абсолютно всички могат да направят книгата успешна или не.
Зад едно заглавие стоят много повече хора, отколкото изглежда – поне 6-8 души: агент, преводач, редактор, коректор, дизайнер, предпечат, печат и екипите по маркетинг и продажби.
Това е работа на цял малък оркестър.
Електронни, аудио или хартиени книги – кой формат според вас има най-силно бъдеще? Какво има класическата, хартиена книга, което никоя технология не може да замени?
Вярвам, че бъдещето на книгите е светло и че нито един формат няма да измести останалите – те се допълват. Електронните книги са удобни, особено при пътуване. Аудиокнигите позволяват да „четеш“ в движение.
Но ако говорим за емоционална стойност, класическата хартиена книга остава без конкуренция. Усещането да я държиш и разлистваш, мирисът на хартията, възможността да подчертаваш, да пишеш бележки, да я подариш – това е преживяване, което никоя технология не може да замени.
Затова вярвам, че тя ще остане сърцето на издателския бизнес, а електронните и аудио форматите ще бъдат естествено допълнение, което разширява кръга на читателите.
Какво ви мотивира да продължавате след 25 години в този динамичен и понякога непредсказуем бранш?
Да – супердинамичен и непредсказуем е. И точно това най-много обичам. Никога не става скучно. Всеки месец и всяка година носят нови предизвикателства, тенденции и читателски вкусове – трябва постоянно да се учиш и да се адаптираш.
Най-силната мотивация обаче е реакцията на читателите. Когато някой ми напише, че след „Всичко може да се договори“ е спечелил трудни преговори, или че „Пропастта между поколенията“ му е помогнала да разбере по-добре близките си, или просто че наша книга е станала любима – това е усещането, което ме зарежда и след 25 години.
Да знам, че правим нещо със смисъл и значение – не само днес, а и във времето.
Ако трябва да обясните с едно изречение защо книгите ще оцелеят – какво бихте казали на читателите ни?
Книгите ще оцелеят, защото винаги ни дават точно онова, от което имаме нужда в даден момент – идея, вдъхновение, знание или чисто удоволствие.
A aко трябва да опишете издателския бизнес с една дума – коя ще бъде: риск, интуиция или любов към книгите? И защо?
Сега стана трудно (смее се). Има ли една дума, която да обедини всичко това? Мисля, че да – призвание. В нея има и любовта към книгите, и интуицията, и вътрешният глас, и готовността да поемаш рискове отново и отново.
Призвание е, когато не просто работиш, а усещаш, че това е твоят път. След 25 години все още го чувствам точно така.
Днес вниманието на хората е разделено между екрани, социални мрежи и хиляди информационни потоци. Какво трябва да има една книга, за да накара човек да спре и да остане с нея?
Да, вниманието ни е разпокъсано между екрани и безброй информационни потоци – това е истински тест за всяка книга. За да те накара да я избереш и да останеш с нея, тя трябва да предложи нещо, което екраните не дават – по-бавно, дълбоко удоволствие и фокусирано познание.
Трябва да те привлече и увлече, да поискаш да забавиш темпото. Да те грабне още от първите страници и да те накара да си кажеш: „Това ми трябва точно сега“!
След 25 години сред книги – кое е по-важно за един издател: набитото око и нюх или смелостта да поема рискове?
Отново – и двете. Набитото око и нюхът се развиват с годините. Смелостта да поемаш рискове може би е вродена, но също се изгражда с опита.
Защото, колкото и опит да имаш, издателският бизнес винаги е свързан с риск. Да заложиш на нова тенденция или на непознат автор изисква смелост.
Затова след 25 години вярвам в комбинацията – добре развит нюх и достатъчно смелост, дори когато „здравият разум“ те спира.
По-добре смел, отколкото скучен и невидим.
Скоро бяхте на Лондонския панаир на книгата – какво означава и какво носи това събитие за Locus Publishing? А за вас самата?
Много обичам международните книжни панаири – най-големите са във Франкфурт и Лондон. Там сверяваме часовника си. Виждам на живо новите тенденции – какво търсят читателите в различни държави, какво съм пропуснала и какво не бива да пропускам. Срещите с агенти и колеги винаги обогатяват.
За мен тези панаири са истинско презареждане. Усещам колко огромен е светът на книгите и съм доволна и горда, че имам своето място в него.
Как виждате развитието на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Общувам с много предприемачи – млади и утвърдени, и усещам все повече динамика и амбиция. Очаквам много от днешните стартъпи да прераснат в сериозни скейлъпи (бързо растяща компания, излязла от стартъп фазата), а новото поколение вече мисли не просто как да стартира, а как да създава смислен и устойчив бизнес.
Все повече хора търсят не бърз успех, а компании с ценности, култура и дългосрочна визия. Предизвикателствата няма да изчезнат, но енергията и увереността са силни.
Вярвам, че следващото десетилетие ще бъде още по-интересно и качествено за българските предприемачи.
А как ще изглежда издателският свят след още 25 години? Какви нови тенденции в книгите ви правят най-силно впечатление?
Трудно е да си го представя точно, но ако си сложа „шапката на визионер“ – издателският свят ще бъде още по-хибриден и технологичен, но и по-човешки. Хартиената книга ще остане емоционален, премиум обект, а наред с нея ще се развиват аудио, интерактивни и дори завладяващи преживявания. Издателствата ще предлагат не просто съдържание, а цялостни преживявания.
Сред тенденциите, които най-силно ме впечатляват – особено в бизнес литературата – е завръщането към човешкото. В Маркетинг 7.0 на Филип Котлър и съавтори фокусът отново е върху ума, емоциите, автентичността и ценностите, особено в епохата на изкуствения интелект.
Хората търсят книги, които не просто дават техники, а ни учат да работим с повече смисъл и човечност. И вярвам, че колкото повече навлизат технологиите, толкова повече ще търсим именно това – дълбочина, искреност и усещане за свързаност.
Снимки: Личен архив Locus Publishing
