Интервю с Николай Жейнов от Уча.се

Николай Жейнов е седмият ни гост във Varnapreneurs. Той е съосновател на образователната платформа Уча.се, която заедно с Дарин Маджаров  развиват успешно през последните 12 години.

Едва ли Уча.се има нужда от представяне, но ето и няколко опресняващи факта за компанията:

• Уча.се носи награди от Forbes за обществена дейност и носители на промяна в образованието.

• Уча.се е най-награждаваният образователен уебсайт в България с над 129 000 000 изгледани видео урока.

• Уча.се е единствената българска организация в класацията WORLD’S TOP EDTECH COMPANIES за 2024 година на TIME и Statista.

• Уча.се печели награда за най-добър работодател в категория образование три поредни години.

• Освен в България, Уча.се работи в Румъния, Италия и Испания под бранда Eduboom със специфично съдържание за образователната система на всяка страна.

• Над 300 души работят в компанията Уча.се.

Благодарни сме да поговорим с Ники, един от двигателите зад Уча.се, и да го разпитаме за ключови аспекти от живота на предприемачите и от неговия личен такъв.

Ето и въпросите, които сме му подготвили:

1. Кой сте вие днес?

Аз съм Николай Жейнов, последните 12 години се занимавам с образование в най-общата му форма. Днес съм предприемач, баща, съпруг, приятел и много различни роли в много различни контексти. 

Това разнообразие е и едно от най-готините неща на този етап в живота ми, защото ми дава възможността да съвместявам и съчетавам тези роли в различните части от деня и седмицата ми.

Все пак си е предизвикателство да ги балансираш, защото нещата лесно могат да излязат извън равновесие, а аз определено искам да запазя баланса.

Опитвам се да балансирам така, че да мога да обръщам достатъчно внимание и на работата, и на семейството, за да мога да си позволя и двете. 

Често няма ясна граница между тях.Понякога работя докато съм вкъщи или на почивка, за да мога да прекарвам достатъчно време със семейството си в работните делнични дни. Със сигурност за мен не би било по-добра алтернатива да работя до късно всеки ден  само за да мога да прекарвам почивките си изцяло посветен на семейството.

Много е важно да успяваш да намираш време за себе си и да презареждаш батериите си в движение. Дали успяваш да си почиваш е въпрос на самоорганизация. Никой няма да се погрижи за теб и за почивката ти вместо теб.

“Не чакам уикенда или пък двете седмици в края на годината, за да си почина.” 

2. Каква е ролята на комфорта в живота на предприемачите и конкретно във вашия? Предприемачеството готино ли е?

Мисля, че всеки иска да му е комфортно. В същото време, всеки, който иска да постигне нещо, трябва да осъзнаe, че напред го чака някакво количество дискомфорт и дори болка.

“За да има промяна трябва да има болка.”

Лично за мен има аспекти, в които предпочитам да си запазя комфорта, но има и други, в които съзнателно и насила си причинявам дискомфорт, защото знам, че е добре за мен. 

Спортът е типичен пример. Много малко хора обичат да тренират, но почти всички обичат да са тренирали. На малко хора им харесва да разкъсват мускулни влакна, новсички обичат чувството след тренировка и образа в огледалото. Спортът е универсален положителен стресор за всички.

Бизнесът е подобен на спорта – ако искаш да се развиваш, не можеш да си позволиш да си в много комфортна зона. Но не трябва пък и целия ти живот да е страдание и самоизтезаване. Трябва да намериш баланса. 
Според мен е излишно да се притесняваш твърде много за зоната на комфорт. Ако си деен човек, по някое време и комфортът ти става дискомфортен. Не можеш цял ден да лежиш по гръб.

“Лично за мен, предприемачеството е готино, но сигурно има хора, за които изобщо не е”.

Моето разсъждение е, че предприемаческият дух или го имаш, или го нямаш. Ако не ти идва отвътре да решаваш проблеми, да те човърка, да те дразнят неща, да виждаш проблеми и да търсиш решенията им, може би не е за теб, поне не към момента. 

“Напълно излишно е всички да са предприемачи. Много хора биха били по-полезни за себе си и за околните в друга роля”.

“Пречи ми, ама колко да ми пречи” – това си казваме, когато предпочитаме някой друг да се погрижи за проблемите около нас. По-лесно ни е да помрънкаме и да си спестим допълнителната отговорност. Ако това резонира с теб, може би не си предприемач и това е окей. 

В последно време наблюдавам нещо като култ към предприемачеството и това е супер, защото преди време “предприемач” като че ли имаше по-скоро негативна конотация. Светът се движи от предприемачи, които решават проблеми и обменят ресурси, идеи, и решения. Обаче този култ рискува да се изкриви в разбирането, че нищо друго не е достатъчно добра кариера. 

“Много хора виждат предприемачеството като някакъв синоним на това да си шеф, да имаш бизнес, или пък лъскав живот…” 

Според мен предприемачеството изобщо не е това, а по-скоро значи да си предприемчив човек,и може да се прояви по много начини. 

Можеш да имаш нормална работа от 9 до 6, но да движиш проекти в свободното си време, било то през НПО-та или други организации. Можеш да си в голяма корпорация и пак да имаш предприемаческа роля. Няма нужда да си шеф и да отговаряш за всички неща, защото това си има две страни.

3. В какъв времеви диапазон трябва да оперират предприемачите? От какво зависи това?

Много зависи за какъв бизнес говорим. Например, Уча.се е сравнително зряла компания с ясна стратегия и бизнес модел. Ние планираме конкретни неща за една година напред с точни числа и цели. Но имаме и по-стратегическа визия, която се простира в следващите 2-3 години. 

Откакто излязохме на международния пазар, ни се налага да планираме как да разпределим повече ресурси на повече пластове и това донякъде разширява времевия ни хоризонт. 

“Смятам, че е по-ценно да виждаш коя е следващата правилна стъпка, отколкото да виждаш хоризонта. Много неща, които са по-далечни, могат да се променят във всеки един момент.”

Мисля, че през последните десетилетия времевите хоризонти са се смалили, защото всичко се случва с много по-висока скорост. Много по-трудно е да планираш дългосрочно, а технологията играе роля на огромен ускорител. 

Преди е имало неща, които са изисквали година, а сега стават за седмици или дори дни. Няма как да знаеш дали това, което си го измислил, утре няма да го прави софтуер или друг инструмент.

Ако все пак държите на дългосрочната стратегия, можете да си представите дървовидна структура, в която различни сценарии се разклоняват и можете да ги сведете до ляво-дясно или първо-второ-трето.

Така сравнително лесно може да проследите какви ще са следващите ви крачки. Дори и да не се озовете точно там, където искате, шансът да сте уцелили правилната посока става по-голям, а това не е малко.

“Системите са по-важни от целите. Трябва да устроиш средата около себе си така, че да е статистически по-вероятно да успееш”.

Целта сама по себе си не ти дава инструкция за действие. На олимпийските игри всички целят едно и също, но в крайна сметка човекът с най-добрата система, с най-многото малки подобрения, взема златния медал.

4. Гледайки назад, на какви етапи можете да разделите развитието на Уча.се през годините? Кои бяха най-критичните моменти?

Може да сведем етапите до четири:

• Прохождане
• Изграждане на бизнес модел и устойчивост
• Излизане на международен пазар за пръв път
• Oттук насетне

Периодът на прохождане беше такъв, защото нямахме компания, бизнес модел, екип, или продукт. Имахме просто една идея, а всичко друго трябваше да изградим сами. Основната заслуга за това е предимно на партньора ми Дарин, който изнесе цялото нещо на гърба си. 

Стартирахме със сегашния бизнес модел, когатопрез 2014 година въведохме абонамента за Уча.се. Тогава за пръв път започнахме да се финансираме сами, без да разчитаме на лични или чужди инвестиции. 

Стигнахме до извода, че ако искаме да имамеустойчивост и да развиваме продукт, който дава много ясна стойност на хората, не трябва да зависим от външни източници на финансиране. И така се оформи абонаментният бизнес модел. 

Хубавото е, че проявихме дисциплина спрямо управлението на приходите и сравнително умно ги инвестирахме в екип и продукт, за да растем здравословно със собствени сили и да не ни се налага повече да разчитаме на външни инвестиции.

Международният период започна, когато решихме, че имаме достатъчно сили и възможности да направим и навън, това, което правим в България. През 2020 стартирахме eduboom в Румъния, а година по-късно и в Италия и Испания. 

Освен че вдигнахме глави и се огледахме, че и другаде можем да сме полезни, за няколко месеца почти удвоихме екипа. Покрай COVID осъзнахме острата нужда от нашия продукт и в страни извън България. 

“Този период означаваше нови хора, бързо скалиране, нови процеси за всички екипи. Беше много динамично. Много неща объркахме, но и много научихме”.

Ако има четвърти етап, то той започва сега. Полагаме усилия да вдигнем продукта в другите пазари на нивото, на което е в България. Междувременно търсим и следващи пазари. Вярваме, че има още места, където можем да дадем стойност.

Ако има четвърти етап, то той започва сега. Полагаме усилия да вдигнем продукта на нивото на което е в България и в другите пазари. А сега вече търсим и следващи пазари. Вярваме, че има още места, където можем да дадем стойност.

5. Как се почувствахте на 24-ти май и има ли специално значение празникът за вас като съосновател на Уча.се? 

За мен 24-ти май още от ученическите години е много интересен и светъл празник. Хем го свързваш с края на училището, хем има цялата еуфория около събирането на деца, букети цветя и манифестации. Има много голям заряд и винаги е бил приятен празник.

Не го чувствам по-различен днес, макар и да съм в нова роля. По-скоро нямам търпение да покажа празника на сина ми и да види колко е интересно. А аз покрай него ще го изживея по нов начин вече в ролята на родител. 

Много е интересно родителството, защото съпреживяваш нещата с детето и сякаш и на теб ти се случват за пръв път, но си правиш и интересни паралели с времето, когато ти си бил на негово място. 

6. Нужно ли е формално образование за предприемачи според вас или пък клипчета от интернет са достатъчни?

Това са двете крайности – или строго формално, или “‘някой каза нещо”’. Мисля, че истината е някъде по средата. Определено има нужда от структурирана информация и селектирани източници, иначе лесно можеш да попаднеш на нещо, което ще те подхлъзне в една или друга посока.

Формалното образование за предприемачи е полезно, защото дава рамка и филтър. Научава те да пресяваш информацията, да извличаш полезното и да имаш първоначална концепция за нещата.

Истински важните уроци обаче се научават в практиката. В крайна сметка бизнес се учи чрез работа, не чрез учебници. 

Историята на Тим Ферис е готина – той избира да не плати 1200,000 долара, за да учи MBA, а решава да използва същите тези пари, като инвестира в себе си, в компании и изобщо в училището на живота. Според него е научил много повече за бизнеса така, отколкото ако е бил отишъл в университет.

“Менторството става все по-популярна трета алтернатива. Много по-добре е да откриеш ментор, който е правил нещо, подобно на това, което ти искаш да направиш”.

В днешно време има страшно много ресурси и менторски програми за предприемачи, които помагат на младите да се развиват успешно. Сред тях са Mentor The Young, Teenovator, ABLE Mentor, Junior Achievement и много други. 

С тези програми е много по-лесно за няколко месеца да добиеш по-добра представа дали предприемачеството ти харесва, или не. По-формално от това, за начало, няма никаква нужда. 

“Шапки долу пред тези, които менторстват и помагат на децата, и не само, да преценят дали предприемачеството е за тях, или не”.

7. “Човек се учи докато е жив” – вярно или не? А вие как продължавате да учите и надграждате себе си в кариерен и личен план? Имате ли любими книги или подкасти?

Определено е вярно! Казали са го много по-умни хора от мен. Ако има мета умение или черта, която ми помага да надграждам себе си, това е любопитството. Няма дете или възрастен, който като му е интересно, да не иска да научи повече.

Но трябва и труд, независимо от наличието или липсата на талант. Ако нямаш генетичната предразположеност на Майкъл Фелпс,трудно ще постигнеш неговите резултати, но с достатъчно труд можеш да достигнеш 80%. Усилията неизбежно водят някъде. Не е нужно да си в топ 1%, за да си успешен. 

“Изключително важно е с кого и как си прекарваш времето. Важно е да осъзнаеш кое какво ти дава и да избираш колко време да инвестираш тук и там”.

Не е случайна максимата „ти си средно аритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време“. Народния ни фолклор го е казал съвсем просто: с какъвто се събереш, такъв ставаш.

Ето и някои любими мои книги:

• “Алманахът на Навал Равикант” на Ерик Йоргенсън
• „Трудното нещо за трудните неща“ на Бен Хоровиц 
• “Excellent Advice for Living: Wisdom I Wish I’d Known Earlier” на Кевин Кели

А ето и някои от подкастите, които слушам:

• The Tim Ferriss Show – може би няма епизод, който да съм пропуснал, а има над 400 такива. Има страшно различни гости и почти винаги откривам нещо, което да ми хареса.
• The Drive – воден от Peter Attia, – главни теми са здравословен начин на живот, дълголетие, упражнения, превенция на болести. Впрочем, има доста пресечени точки с The Huberman Lab. Създателят на подкаста има и страхотна книга Outlive: The Science of Art and Longevity. 

Впрочем, почти всеки ден слушам подкасти или аудиокниги. Особено когато пътувам с колата или правя някакви домашни задачи, които не изискват особена концентрация. Освен теми за бизнес и здравословен начин на живот, ме вълнуват и теми като крипто и уеб 3. 

8. Екипът на Уча.се постоянно расте. Каква е културата на фирмата и как преценявате дали някой нов ще си пасне добре. Имали ли сте лош опит с наемането на хора? 

“С времето учиш, че ако с един човек се разбирате на ценностно ниво, шансът да се сработите е много по-голям”. 

Ако ли пък се разминавате на ценностно ниво, то шансът да се раздалечите с времето е по-голям. Не е точна наука, но е някакъв ориентир.

Когато открием съвпадение с ценностите с даден човек, ние опитваме да го задържим и да му помагаме да израства в личен и кариерен план, за да може да създава повече стойност за нас и за себе си.

Имаме процеси, които ни подпомагат да привличаме правилните хора. Да, грешки се случват, особено при мащабите в които сме наемали хора в последните 12 години. Но пък гледаме да се поучим от тях.

Едно от най-важните неща при нас е, че трябва да ти пука за образованието и да се идентифицираш с това, че правиш нещо готино като работа и помагаш на обществото. Много награждаващо е да получаваш обратна връзка от хора, които използват платформите ни, а ти си част от цялото нещо. Тогава усещаш най-силно смисъла на това, което правиш. 

“Сигурно всеки работодател казва, “нашата култура е много хубава”’, но това едва ли трябва да се взема насериозно”.  

Важното е културата да е подходящата за конкретния човек. Ние сме имали и лош опит с хора, а и те са имали лош опит с нас. Конфликтите винаги са двупосочни и просто показват, че даден човек не е за дадена позиция в конкретна фирма. 

Но така пък успяваме да събираме хората, които наистина се интересуват от нашата мисия. Любопитен факт е, че първият човек, когото назначихме, главния ни софтуерен архитект Жоро, е с нас от ден едно.

9. Какво мислите за бизнес средата във Варна, в сравнение със София? Какви предимства има тук? 

Според мен не трябва постоянно да сравняваме двата града и не трябва да дефинираме средата във Варна спрямо тази в София. София също има своите дефицити, ако я сравним с други западни столици.

Варна има много силни университети и това води до голяма концентрация на талант от глава на населението. Уви, все още ни е трудно да конвертираме това в реализиран потенциал в работната среда, но нещата се подобряват. Това е процес, който изисква време. 

“Наша отговорност е да създадем във Варна среда, където хората да искат да учат и да се развиват впоследствие. Нямаме извинение да не го направим”. 

Много хора мислят, че трябва да се преместят в София, за да са добре. За някои е вярно, за много други – не. Много неща, които хората търсят в София, могат да ги намерят и във Варна. Донякъде е наша вината, че хората не знаят какво имаме тук.

Трябва да си припомним, че София е такава не от само себе си, а защото хората там са я развили. Построили са нещо хубаво, а от нас зависи да направим същото нещо и във Варна.

Имаме и бизнеса, и хората и благоприятната среда, че дори и страхотен климат и море. Ясно е, че мащабът е по-малък, но от нас зависи да го развием -, да поемем отговорност и да действаме. 

“Това е ценното на организации като Varnaprenerus – свързват хората и показват какви възможности има в града”. 

10. Какво е вашето послание към младите хора, които тепърва искат да стартират бизнес? 

Не е добра идея да се хвърлиш на едно нещо, без да си го тествал по някакъв начин. Колкото повече неща пробваш, толкова по-голям е шансът да стъпиш на данни и да вземеш правилно решение. А когато си млад, е много по-лесно да пробваш различни неща. 

Ако искаш да стартираш нещо странично, най-добре е да го правиш, докато имаш нормална работа, не се притесняваш от нищо и можеш да храниш себе си и семейството си. Пробваш, въртиш обиколки и намираш нещо, което работи, преди да му се посветиш напълно. Иначе стресът идва в повече и ставаш емоционален и реактивен.

Усилията несъмнено водят до промени в идентичността. След време спирате да се питате какво би направил някой предприемчив човек, а по-скоро се обръщате към себе си: “Аз съм предприемчив, какво бих направил аз по този въпрос?”

Aвтор: Лъчезар Шойков