Във Варна има едно място, където глината оживява…..
Ателие „Хабитат“, създадено от Ивена Тодорова, е повече от студио за керамика – това е пространство за споделяне, експерименти и среща с вътрешното „аз“. След като завършва психология и работи с деца, Ивена открива в керамиката начин за изразяване, който обединява творчество, креативност, внимание и човечност. В това интервю за Varnapreneurs тя разказва за пътя си от психологията до занаята, за смисъла на споделеното творчество, за мястото на предприемачеството във Варна, какво я вдъхновява и защо вярва, че Варна може да бъде град на успешни творчески инициативи.
Споделянето на това интервю може да окрили някого да направи първата крачка към мечтата си. Защото успехът е по-сладък, когато е споделен. Предприемачеството не е самотен път, а отборна работа. Всяка идея се ражда от един човек, но се реализира благодарение на общи усилия, подкрепа и споделени ценности. Прочети и сподели!
Ивена, може ли накратко да се представите и да ни разкажете за професионалния и личния си път? Как се зароди интересът ви към керамиката и как стигнахте до това да работите професионално с глина? Как възникна идеята за ателие “Хабитат”?
Интересът ми към керамиката „израсна“ постепенно. След като завърших психология в град София, се върнах във Варна и започнах работа като педагог в „Детската къща“. Там работехме по италианския подход Реджо Емилия, при който децата ежедневно имат свободен достъп до глина и материали, за да изразяват идеите си. Това ме впечатли дълбоко! Осъзнах, че и възрастните имаме нужда от такава свобода на изразяване.
Така се роди идеята за ателие „Хабитат“ – място за уроци по керамика и споделено творчество. Вярвам, че споделеността ме обогатява и че изкуството трябва да бъде достъпно. Всеки, който идва в ателието, е ценен със своя опит, въображение и индивидуален поглед. Мечтая „Хабитат“ да се развива като пространство за колаборации, изложби и обучения с други творци, подобно на успешните примери по света.
Кое ви привлече в този занаят първоначално?
Керамиката ме плени със своя потенциал за себеизразяване и комплексност. Колкото повече опознаваш различните техники и материали, толкова по-широк свят се открива пред теб. Обикновено хората, свързват керамиката основно с утилитарни предмети (като чашите, чиниите, на които се храним, или голямото глинено гювече у дома), но когато се потопих по-дълбоко в изкуството на други керамици, започнах да я виждам като нещо много повече, а именно като език на изразяване и мислене.
Когато започнах да се интересувам повече от керамиката и да виждам изкуството на други керамици – български и чуждестранни – вече не можех да гледам на нея толкова еднопластово. Започнах да си задавам въпроса: „Как е създадено това?“, „Защо ми е толкова красиво?“, „Какви материали са използвани?“. Това любопитстСамоука съм. Нямам формално образование по керамика, но това никога не ме е спирало. Вярвам в ученето чрез опит, проба и грешка. В характера ми е да търся отговори, да експериментирам и да задълбавам в темите, които ме вдъхновяват.
во и желанието да разбера как се създава керамичното изкуство, което виждам, ме поведоха по пътя на занаята. Но мисля, че и предизвикателството да се усъвършенствам в нещо толкова различно от това, за което бях подготвена, ме привлече най-силно.
Какво образование имате в областта – или сте самоука?
Самоука съм. Нямам формално образование по керамика, но това никога не ме е спирало. Вярвам в ученето чрез опит, проба и грешка. В характера ми е да търся отговори, да експериментирам и да задълбавам в темите, които ме вдъхновяват.
Как изглежда един ваш типичен ден в ателието?
Всеки ден е различен – това е част от чара на занаята. Освен уроците, има много работа „зад кулисите“: поръчки на материали, поддържане на пространството, подготовка на пещи, глазиране, рециклиране на глина. Заедно с двете талантливи дами, които са част от екипа – Боряна Няголова от Mud House Ceramics и илюстраторката Мария Куюджуклиева, развиваме „Хабитат“ като живо и вдъхновяващо място.
Най-радостните моменти са, когато хора идват развълнувани да създадат нещо свое или да приберат готовата си керамика. В този момент усещам колко смислена е тази работа.
Възможно ли е да се прави успешен бизнес във Варна?
Да, вярвам, че е възможно – и че градът ни се променя към все по-добро. Успехът обаче зависи от гъвкавост, постоянство и осъзнаване какво означава „успех“ лично за теб.
Как балансирате между творчеството и предприемачеството?
Виждам „Хабитат“ като жив организъм, който расте и се променя. Балансът между творчество и организация е динамичен – има моменти, когато творческата енергия спада и просто си позволявам да се върна към глината, дори имейлите да почакат.
С времето осъзнах, че фокусът върху едното не е непременно за сметка на другото. Това ми помага да не прегарям – нито творчески, нито организационно.
Какъв съвет бихте дали на някого, който иска да си отвори ателие?
Вярвайте в себе си и в качествата, с които се гордеете. Учим се цял живот, а това определено включва грешки и спънки. Радвайте се на малките успехи, защото именно те изграждат устойчивостта. И бъдете отворени – към промяна, към собствената си метаморфоза и към тази на пространството, което създавате.
Как виждате развитието на керамичното изкуство в България?
Това е тема, която ме вълнува изключително много! Имаме изключително талантливи керамици и вярвам, че развитието ще продължи естествено. Все повече хора търсят творчество като форма на себеизразяване. За мнозина първият допир с глината е трансформиращ опит – усещане, че си създал нещо лично и живо.
Колкото по-голям е интересът, толкова по-достъпни стават материалите, оборудването и възможностите за обучение. Това е важно условие, за да се развива занаята в дългосрочен план.
Откъде научихте за Varnapreneurs?
За Varnapreneurs научих от интернет пространството. Също, с времето забелязах, че много хора, които познавам и уважавам, участват активно в събитията на Varnapreneurs или вече са давали интервюта.
Според вас, има ли необходимост да бъдат инициирани повече такъв тип нетуъркинг събития? Каква е ползата от тях, какво е личното ви мнение?
Да, според мен има голям смисъл да се инициират повече подобни събития. Никое творческо начинание или бизнес не се създава и не съществува в изолация – то винаги е част от среда, с която взаимодейства по един или друг начин. Колкото по-осъзнато се случва това взаимодействие, толкова по-ясно може всеки предприемач или творец да разбере собствената си идентичност, принос и посока.
Подобни събития и срещи дават възможност да намерим допирни точки с други хора в сферата на предприемачеството – или пък да осъзнаем с кого и защо нямаме такива. Освен това всички се сблъскваме със сходни предизвикателства и ако сме отворени да чуем чуждия опит и решения, можем взаимно да се обогатим. Виждам, че споделям с Varnapreneurs едно ключово разбиране и това е желанието да бъдем полезни на общността, в която живеем и създаваме.
Каква е ролята на съмишлениците и подкрепящата среда за успеха на един бизнес?
Подкрепата и споделеността са в основата на всичко, което се е случило с „Хабитат“. Общност, според мен, се изгражда тогава, когато другите се разпознаят във визията ти и тя постепенно се превърне в обща визия, общ интерес и движеща сила. Това не се случва чрез пасивност или убеденост в собствената правота. Случва се чрез слушане – чрез това да се вслушвам в думите на хората, които посещават ателието, и да наблюдавам какво ги вълнува в занаята.
Разбира се, всичко това трябва да се случва, без да се губи идентичността на мястото – и тук отново идва темата за баланса. Старая се да не се вкопчвам в усещането, че всичко в ателието трябва да бъде точно такова, каквото съм си го представяла в началото. Напротив – желанието ми е да оставям пространство и другите да го докоснат и да го променят по свой начин. Така, според мен, ателието наистина оживява.
Как виждате развитието на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Предприемачеството, според мен, е въпрос на потребност и зависи от това какви нужди и възможности има едно общество. Готови ли сме да поемаме рискове и да даваме от себе си, за да създадем нещо ново? Или предпочитаме да развиваме и усъвършенстваме вече съществуващото?
Надявам се, че ще има „пътници за всеки вагон“, защото и двете посоки имат своето място – стига да се следват осъзнато.
Вярвам също, че развитието на предприемачеството ще зависи от добрия пример – да виждаме ясно и честно историите на хора, които изминават този път с труд и визия; да разбираме какво са допринесли не само за себе си, но и за другите. Надявам се това да се случва по начин, който не заличава различията ни като общество, защото именно те правят развитието по-богато и многопластово. Това ще бъде особено важно в следващите години.
Интервюто е част от рубриката “Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема.
Снимки: Личен архив Ивена Тодорова
