Когато на четири години за първи път прекрачва прага на спортната зала във Варна, Радина Филипова едва ли подозира, че това място ще се превърне в нейния втори дом за повече от петнадесет години. Там тя ще се научи на дисциплина, ще усети вкуса на победите и горчивината на загубите, ще се сблъска с трудности, но и ще открие своята сила и кураж.
Днес Радина е бивша национална състезателка по художествена гимнастика, основател на школа „Бамби“ и човек, който вярва, че спортът е не просто физическа активност, а начин да изграждаш характера и личността си.
В разговора ни тя споделя как менторството и подкрепата на правилните хора са оформили пътя ѝ, какво означава да превърнеш опита си в мисия и защо истинският успех не се измерва с титли, а с вътрешен мир.
С финес, дисциплина и усмивка Радина описва пътя си от спортната зала до собствената школа по художествена гимнастика за здраве „Бамби“. Днес тя е треньор, ментор и вдъхновител на малките грации, които откриват красотата на движението. Тя разказва за своите първи стъпки във Варна, за уроците от менторите си и за това как продължава да следва мечтите си – със силна вяра, баланс и любов към хората и спорта.
Прочетете интервюто ни с нея и се вдъхновете – защото всяка история започва с едно единствено движение…
Радина, бихте ли се представили с няколко изречения на нашите читатели?
Аз съм бивша национална състезателка по художествена гимнастика. Прекарах близо 15 години в залата, а днес съм съпруга, горда майка и собственик на школа по художествена гимнастика за здраве „Бамби“.
Какво ви даде детството във Варна – какво носите от този град със себе си и как това е повлияло на пътя ви като спортистка и личност?
Когато бях на четири години, за първи път прекрачих прага на залата. Детството на спортистите се различава много от това на техните връстници – моето премина в Спортна зала (Дворец на културата и спорта – Варна). Имах късмета да тренирам в най-добрия клуб във Варна и да попадна на истински професионалисти. На 12 години заминах за София, където продължих подготовката си до края на кариерата си.
Често споменавате треньорите и хората до вас. Какво е менторството за вас и кои са онези уроци, които все още прилагате извън залата?
Примерите, които имаме като деца, оставят следа за цял живот. Да бъдеш ментор изисква зрялост и отговорност. Моята треньорка, Филипа Филипова – световна шампионка, беше и мой вдъхновител. Научих какво означава дисциплина, точност и чувство за отговорност – качества, които нося и днес.
Може ли един добър ментор да промени посоката на живот на някого, толкова, колкото една победа или дори една травма?
Определено. Победите и загубите са кратки мигове, но това, което остава, е какъв човек излизаш от залата. Художествената гимнастика е част от живота, но оставя важни и трайни уроци – за устойчивост, адаптивност и вяра в себе си.
Днес, кого възприемате като свой ментор и към кого се обръщате за съвет?
Днес имам невероятен съпруг и приятели, на които мога да се доверя. Вдъхновявам се от книги и историите на успели хора. Всеки ден се уча и анализирам себе си – вярвам, че така човек израства.
В спорта отборът е всичко. В живота извън спорта как изграждате своя кръг от съмишленици?
Съпругът ми и аз имаме прекрасен приятелски кръг – хора със сходни ценности. Чистите намерения и добротата са моето мерило кого допускам близо до себе си.
Как се роди идеята и какво ви мотивира за създаването на вашата школа по художествена гимнастика? Какво я прави различна от останалите и да очакваме ли школа и във Варна?
Още като дете мечтаех да имам собствена школа. С времето и опита дойде увереността да осъществя тази мечта. В „Бамби“ тренираме за здраве, удоволствие и изграждане на основи – не само физически, но и емоционални. Целта ни е децата да растат с любов към движението, а не със страх от провал. Надявам се някой ден да открия филиал и във Варна.
Младите хора често се колебаят дали да поемат по сигурен път или да рискуват с нова идея. Какво бихте им казали?
Няма правилен или грешен път – важно е да познаваш себе си. Някои хора са родени да създават, други намират щастие в стабилността. Най-важното е изборът да е осъзнат.
Ако пред вас стои човек, който търси посоката си, какво бихте му казали?
Да не се влияе от мнението на околните. Да опитва нови неща и да не се страхува от провал – защото успехът идва само при тези, които са имали смелостта да опитат.
Ако трябва да превърнете своя опит в програма, обучение или наставничество – какъв би бил неговият център?
Бих заложила на социални умения, устойчивост на стрес, здравословен начин на живот и баланс – неща, които ни помагат да се чувстваме добре и да се справяме с ежедневието.
Кои бяха вашите най-трудни моменти при преминаването от спортната сцена към предприемачески път? Как ги преодоляхте?
Преходът не е лесен. Минах през съмнения, търсене и преосмисляне. Но най-важното е да не спираш да мечтаеш и да действаш. Трудностите те каляват, а удовлетворението идва, когато ги преодолееш.
Какво бихте пожелали на нашите читатели за финал на това вдъхновяващо интервю?
Пожелавам им здраве, вдъхновение, смелост и много любов!
Интервюто е част от рубриката “Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема.
Снимков материал: Личен архив Радина Филипова
