Понякога една кариера започва съвсем неочаквано – с разговор между приятели, едно изпратено CV и доза смелост и любопитство. Точно така започва и пътят на Георги Бойчев в гейм индустрията – в момент, когато тя почти няма видимо присъствие във Варна.
Десет години по-късно той вече стои начело на екип, преминавайки през различни отговорности и роли – от маркетинг и комуникации, през изложения и развитие на продукти, до управление на проекти. Път, изграден с много любопитство, постоянство и инат, в индустрия, която дълго време няма ясна локална рамка.
Екипът, част от който е днес, създава игри, достигнали до над 100 милиона изтегляния по света – още от ранните години на мобилния гейминг. Но по-важното се случва тук и сега – именно във Варна, където вече се оформя общност и среда. Креативната индустрия има своето лице и тук, във Варна – от game jam-ове и лекции до срещи с млади хора, които търсят своята посока. Така, например, ученик попада на хакатон за гейминг любители и по-късно решава, че това е неговият професионален път.
Днес тази среда е отворена и дава възможности – за хора с идеи, за такива, които вече правят първите си стъпки, и за онези, които искат да превърнат едно любопитство в професия. В този процес екипи като Zariba остават отворени за разговор – особено с млади хора, които имат амбиция да създават, но търсят посока.
A днес, разговаряме с Георги Бойчев за пътя, решенията и детайлите, които превръщат една идея в продукт… и една игра в истинско преживяване.
Надникваме зад кулисите на Zariba – как се балансира между креативност и предприемачество и какво означава да създаваш продукти, които оставят следа отвъд екрана.
Прочети и сподели!
Кое е онова ядро на Zariba, което остава непроменено от самото начало и ви отличава и днес, въпреки че пазарът се променя толкова бързо и много?
Любопитството и смелостта са в ядрото на Zariba от самото начало. Не сме стигнали дотук, следвайки готови модели, а чрез постоянно експериментиране и предизвикване на собствените си граници и възможности.
Често говорите за игрите като изживяване, не просто като продукт. Какво задължително трябва да присъства, за да оживее една игра?
Детайлът е това, което превръща една игра в истинско изживяване. Твърде често дори големи продукции пренебрегват на пръв поглед малки, но всъщност ключови елементи като звук, текст или анимации.
Ние не можем да си позволим компромис с тези детайли, защото потребителите усещат качеството – независимо дали зад проекта стоят двама души или екип от двеста човека. В крайна сметка именно вниманието към детайла създава усещането за завършеност и високо ниво.
Кое е най-малкото, най-дребното нещо в една игра, което обаче според вас може да отключи най-голяма емоция у играча?
Много зависи от самата игра. При нас често това са на пръв поглед дребни неща като правопис или ясно формулирани правила, тъй като те изграждат доверие, усещане за качество и прецизност.
В по-общ план обаче най-силно въздействат анимацията и звукът. Именно чрез тях играчът „усеща“ играта и постиженията си.
Един добре изпипан визуален или звуков детайл може да превърне момента в наистина емоционален и запомнящ се.
Кое е нещото, което потребителите най-често подценяват, но вие винаги поставяте в центъра?
Четимостта на елементите. Това е нещо, което често остава незабелязано, когато е направено добре, но веднага се усеща, когато не е прецизирано или липсва.
В крайна сметка говорим за няколко инча екран – потребителят трябва да възприема информацията бързо и без усилие.
Повярвайте, никой не се е оплакал, че даден елемент е твърде голям.
Кога и как разбирате, че около една игра вече има общност, а не просто потребители?
Разбираме, че около една игра се формира общност, когато хората започнат да споделят… Когато се гордеят с постигнатото и търсят съмишленици.
Независимо дали това се случва във Facebook групи, форуми, Reddit или просто в разговор с приятел, импулсът за споделяне е най-сигурният знак. Тогава знаем, че вече не говорим просто за потребители, а за истинска общност.
Откъде идват най-добрите идеи във вашия екип – от данни, от кадри или от интуиция?
По малко и от трите. Ако говорим за нови функционалности, най-често се базираме на интуиция, която след това валидираме чрез тестове.
Когато става дума за промени и оптимизация, разчитаме на 111% анализ на данни и поведение.
Как тествате идеи бързо, без да разрушавате доверието на потребителите?
Стремим се да тестваме идеи в контролиран и самостоятелен цикъл. Например чрез въвеждане на ограничен във времето елемент – като събитие с нова механика, активно за кратък период.
По този начин можем да наблюдаваме реално поведение и реакция, без да оказваме дългосрочно влияние върху основното изживяване. Така тестваме и експериментираме бързо, без да рискуваме доверието на потребителите.
Каква е най-рисковата ви инвестиция до момента – и защо в крайна сметка си струваше?
Може би най-рисковата ни инвестиция беше партнирането с пъблишър за региона на MENA (Близкия изток и Северна Африка). Това е специфичен, динамичен и доста различен пазар, с потребители, които имат свои особености и очаквания.
Решихме да се доверим на локален партньор – ход, който носеше риск, но в крайна сметка се оказа правилен. Днес това партньорство продължава вече 11 години и е успешно и устойчиво и за двете страни.
Как изграждате предприемаческа култура в екипа – такава, която мисли, експериментира и се чувства свободна да бъде креативна?
Силно насърчаваме bottom-up инициативите и предложенията в екипа – подход, при който идеите идват от хората, които работят най-близо до продукта. Всеки има свободата да предлага, да експериментира и да поема водеща роля в реализирането им, независимо дали става дума за нова игра, кампания или функционалност.
Голяма част от хората в екипа са и активни потребители на продукта, което означава, че предложенията им често идват от реална нужда и личен опит. Това създава среда, в която креативността е естествена и органична, а инициативността – очаквана и ценена!
* Bottom-up(отдолу нагоре) e подход, при който решенията за промяна идват от служители на оперативно ниво. Управлението се осъществява на база общи принципи и рамка, която дава свобода за инициативи отдолу нагоре.
Кое качество търсите първо в нов член на екипа – умения или начин на мислене?
Най-често начинът на мислене. Уменията в повечето случаи могат да се придобият, но нагласата към работа, желанието за развитие и способността да мислиш критично са много по-трудни за изграждане.
Как се взимат решения в Zariba, когато гледните точки са различни?
В такива ситуации винаги има арбитер – най-често това е мениджърът на съответния екип. В същото време даваме пространство на аргументите: решението може да бъде повлияно от всеки, стига да представи достатъчно добре подкрепени доводи.
По този начин запазваме баланс между ясна отговорност и отвореност към различни гледни точки.
Има ли бизнес модели или поведения, които вече не работят в дигиталната ера – и кои нови модели идват на тяхно място?
Не бих казал, че има модели, които вече не работят – по-скоро всички изискват правилното съдържание и контекст, за да бъдат успешни.
В същото време пазарът се стандартизира все повече, но това не означава липса на иновации. Всяка година се появяват нови подходи и вариации на съществуващи модели. Например, през последната година виждаме игри с послания като „NO ADS“, при които наистина липсват реклами в играта, но за сметка на това има много по-силен и агресивен live service компонент.
Това показва, че моделите не изчезват, а се трансформират спрямо очакванията на потребителите.
Предприемачески поглед: Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 5-10 години? И какво ще бъде „новото нормално“ във вашата сфера?
Гейм индустрията все още е сравнително нишова за България, но развитието ѝ е ясно видимо. С всяка изминала година на събития като game jam-ове (събития за гейминг общността) се появяват все повече хора с интерес към създаването на игри.
Искрено се надявам, че през следващите години повече хора ще се осмелят да създават собствени студиа и да експериментират.
Важно е да се отворят повече възможности за инди разработчици и малки екипи – именно там често се ражда най-силната креативност. За да се случи това обаче, е нужна и повече публичност на успехите.
Когато младите хора виждат, че това е възможен път, те са много по-склонни да го изберат и да направят първата крачка.
Какво ви накара да припознаете Varnapreneurs като среда, в която си струва да присъствате – и как си представяте това наше партньорство да се развива?
Във Varnapreneurs виждаме среда, която дава посока на предприемачи, включително и в нашата сфера – нещо, което често липсва. В гейм индустрията много хора започват с фокус върху креативната част, но по-рядко гледат на проекта като на реален бизнес с потенциал за развитие.
За нас е важно да насърчаваме именно този начин на мислене – игрите могат да бъдат не само изкуство, но и част от една динамична индустрия.
Отворени сме за разговори и партньорства. Ако има любопитен ентусиаст, който вече е започнал да прави игра, но няма опит или не разбира от маркетинг – с радост бихме поговорили и помогнали с насоки.
Интервюто е част от рубриката “Интервюта” на Varnapreneurs, посветена на вдъхновяващи предприемачи от Варна и околността, които смело превръщат идеите си в реалност и създават стойност за общността и предприемчивата и предприемаческа екосистема.
Снимки: Личен архив Zariba
