Александър Павлов, или просто Алекс – както сам предпочита да го наричат учениците му – вече 15 години се занимава с това, което обича: учи деца как чрез роботика и програмиране могат да се забавляват, докато развиват реални умения. Родом от Варна, завършил Професионалната техническа гимназия, а след това и Техническия университет със специалност „Комуникационна техника и технологии“, той успява да превърне страстта си към технологиите в своя професия. Когато Алекс за първи път чува въпроса „Правим ли училище по роботика във Варна?“, не подозира, че това ще бъде началото на нещо голямо, на нещо, което определено е в компетенциите му. Срещата с Кирил Митов през 2010 г. поставя началото на Robopartans – училище, което съчетава технологиите с детското любопитство и превръща ученето в преживяване.
От няколко деца в една зала до пълни учебни групи, състезатели по роботика, програмисти и дори бивши ученици, които вече преподават – Robopartans не просто обучава, а изгражда мислещи, можещи и уверени хора. Без екрани за най-малките, с LEGO части, мотори и сензори за по-големите, и с истории, които вдъхновяват всички.
Но зад всичко това стои нещо съвсем човешко – стремежът да покажеш на децата, че могат. Че грешките са част от ученето, че знанието има смисъл, когато го прилагаш на практика, и че е напълно нормално да попиташ: „Как се програмира този сензор?“
В това интервю говорим за критично мислене, поемане на отговорност, екипна работа и увереност да реализираш идея. Срещнете се с вдъхновения ментор от Robopartans Варна, който споделя за своя път, ролята на събитията като Varnapreneurs, и какво би казал на всеки млад човек с идея. С Алекс говорим за началото, за предизвикателствата, за мисията и за това как роботите всъщност учат децата на нещо много по-важно от технологии.
Прочетете, вдъхновете се и споделете статията – нека заедно вдъхновим още хора.
Александър, разкажете ни накратко кои са Robopartans и как започна всичко? Какво ви вдъхнови да създадете курсове по роботика и програмиране за деца и как се разраснахте във Варна?
Наричайте ме Алекс – така се представям и на новите ученици в групите ни.
За мен всичко започна на събитие за предприемачи във Варна през май 2010 г., където се запознах с Кирил Митов, основателя на Robopartans. Много бързо открихме общи теми и идеи. Бях много изненадан, когато само след 15 минути разговор той ме попита: „Алекс, правим ли училище по роботика във Варна?“
Оказа се, че съм единственият, който продължи да го търси активно през следващите три месеца, за да задвижим идеята. Сега осъзнавам, че всъщност съм проявил сериозна отдаденост към идеята.
Това, което ме вдъхновява, е комбинацията от работа с деца – които попиват с любопитство всичко, което им разказваш, и след това го прилагат на практика. Както и работата с технологии, които ми позволяват да творя и да се изразявам. Писането на уроци също е важно за мен, тъй като това е начин да разказвам истории и да изявявам себе си.
През февруари 2011 г. стартираха първите две групи за деца във Варна, а оттам насетне, на всеки четири месеца, се присъединяваха все повече ученици. През 2013 г. наехме втора зала и удвоихме капацитета си. През 2016 г. добавихме трета учебна зала. По време на пандемията оцелявахме благодарение на спестяванията. През 2021 г. стартирахме програма по предучилищна роботика за деца от 5 до 8 години – напълно без екрани. А през 2025 г. открихме нов офис между кварталите Младост, Възраждане и Владиславово.
Какво учат децата в Robopartans и какво ви отличава от останалите образователни програми? Каква е вашата мисия и какви реални ползи носи обучението?
При нас децата развиват логическо мислене и разбират взаимовръзките между нещата. Роботиката съчетава в себе си програмиране, електроника, механика, конструиране и дизайн. С времето учениците започват да откриват силните си страни и се ориентират по-уверено при избора на гимназия или университет.
Това, което със сигурност ни отличава, е че при нас децата сами създават роботите, които управляват чрез LEGO компоненти, допълнени от компютър, мотори и сензори. Това не са просто играчки, а реални роботи, които могат да изпълняват всичко, което ученикът си представи и програмира.
Разработили сме над 7-годишна последователна и надграждаща учебна програма. Дете може да започне на 5 години, да стане състезател по роботика на 12-14 години, да се включи в програмиране и изкуствен интелект около 6. клас, да прави 3D модели и анимации, и в 11. клас – да стане преподавател на следващото поколение ученици.
Мисията ни е да създаваме мислещи хора, които да бъдат активни и полезни граждани. Това постигаме, като ги учим да задават въпроси, да търсят ресурси и помощ, и да не се страхуват от грешките и провалите си – защото именно те са част от процеса на учене.
Кое беше най-предприемаческото решение, което трябваше да вземете в ранните години на Robopartans?
Сещам се за две ключови решения.
Първото беше през пролетта на 2015 г., когато усетих, че започвам да прегарям. Тогава реших, че е време да изградя екип и да се отдръпна от воденето на 60% от групите. До есента вече бяхме екип от 5-6 души.
Второто беше през 2016 г., когато трябваше да увеличим капацитета си от две учебни зали на три, плюс учителска стая. Работехме на 95% от възможностите си, но въпреки това изпитвах съмнения дали ще се справим. Справихме се.
Роботиката и програмирането звучат сложно – как правите тези теми достъпни и вълнуващи дори за най-малките?
Започваме с интересно предизвикателство или задача още в началото на часа. Така децата естествено започват да питат: „Алекс, как се правят завои?“ или „Как се програмира сензорът за допир?“
В училище често се преподават методи и инструменти без ясна връзка с приложението им, което отблъсква децата и създава усещането, че учат неща без смисъл и приложение. При нас всяко знание има директно приложение – и то на момента.
Какви умения развиват децата при вас – и кои от тях смятате за най-важни с оглед на разрастването на AI и възхода на технологиите?
Преди осем години установих, че всъщност много ми харесва да предавам на децата т.нар. меки умения – такива, които могат да се използват цял живот и във всякакви ситуации. Например, умения за справяне с предизвикателства, за самооценка, за критично мислене, за задаване на отворени въпроси.
Когато нещо не ти се получи от първия път, това е предизвикателство. Важно е да научим децата, че в живота не ти пишат двойка завинаги – имаш време и възможност да опиташ отново.
Важно е да можеш сам да прецениш дали си се справил с дадена задача и на какво ниво, а не да очакваш оценка и поощрение от авторитет.
Трябва да можеш да наблюдаваш средата си и да правиш изводи за това, на какво може да се дължи резултатът от даден експеримент – и да провериш дали, ако направиш промяна, резултатът ще се подобри.
Твърдения като „не мога“, „не знам“, „нямам достатъчно средства“ са затворени и завършени – те не могат да се развият. В момента, в който се научим да задаваме отворени въпроси от типа „Какво ми е нужно, за да…“, вече имаме половината отговор.
В епохата на изкуствения интелект ще бъде важно децата да познават основите и да разбират как работят нещата, за да могат да дават насоки и да управляват резултатите от взаимодействието си с AI (ИИ) инструментите.
AI (ИИ) помощниците ще умножат уменията ни по три, по десет – а може би и повече. Въпросът е: колко са основните ни умения? Ако човекът е способен на четири „единици“ резултат, ще получи от 12 до 40, когато използва ИИ. Но ако е специалист и умее 20 единици, с помощта на ИИ ще постигне резултат между 60 и 200.
Ето защо е важно да сме активни и да работим осъзнато, а не да очакваме изкуственият интелект да ни освободи от всички задължения. Този, който ни освободи, той ще ни зароби – както е казал поетът.
Как успяхте да изградите над 14-годишно доверие сред родители и деца – особено в контекста на бързо променящи се технологии и методи на обучение?
Честно казано – не знам със сигурност. Но факт е, че при нас родители водят по-малките си деца цели пет години след като по-големите вече са завършили курса и са прекъснали обучението си. Това за нас е най-големият комплимент, който можем да получим.
Явно потребителите ни са доволни – и това личи не само от личната им ангажираност, но и от вътрешната ни статистика. Тя показва, че една четвърт от новите ни клиенти идват по препоръка от приятел.
От друга страна, макар и нескромно, бих казал, че ние сме тези, които предоставят пряк достъп до новите технологии и до по-разчупени, съвременни методи на обучение – такива, които често навлизат в редовното училище с десет години закъснение.
Има ли ментори, които са ви подкрепили по пътя?
Винаги ще споменавам с добро Кирил Митов – основател на Robopartans в София, от когото научих много за визията, поставянето на цели, работата в екип и създаването на продукти.
Георги Филипов ме научи какво всъщност означава разпределението на ролите в екипа и как всеки участник трябва да поема и носи своята отговорност за конкретен процес или задача.
А вие самият как менторствате децата?
В отборите винаги съм бил ментор с високи цели и ясна представа какво трябва да се направи, за да се спечели дадено състезание. Но с времето осъзнах, че тези цели не трябва да се преследват на всяка цена – защото рискувах да стана като амбициозен родител, който без да иска вреди на децата.
Пример за баланса е отборът Zentix на Мартин Грозев, който стана шампион на България, без да натискаме участниците до прегряване.
Лично аз съм най-щастлив от проекта, в който организирахме турнир по StarCraft 2, възложен изцяло на нашите състезатели – от планиране до изпълнение. Това разви у тях изключително много качества и доведе до “ефекти на пеперудата” в цялата старкрафт общност в България.
Можете да чуете повече по темата в следните два разговора:
- Разговор със Стефан Дянков във Varna Podcast Club
- Разговор със самите организатори на турнирите.
Чрез този реален проект учениците се научиха да създават, проследяват, разпределят и изпълняват задачи в срок, използвайки система за управление на проекти. На третото издание на турнира вече организираха всичко само за три седмици – защото имаха установен процес и ясна последователност от действия. И тогава бяха едва на 16 години.
Почти всички от тях впоследствие станаха и преподаватели в Robopartans. Работата с тях беше лесна и ефективна, защото вече познавахме стиловете си и имахме изградена екипна култура.
Какво е за вас да бъдете ментор?
Да бъда ментор е изключително удовлетворяващо. Знам, че качествата, които се старая да предам и развия в учениците си, ще им бъдат полезни за цял живот – независимо с какво се захванат по-късно. Удовлетворението е особено голямо, когато видя наши бивши ученици, които днес успешно работят в технологичната сфера.
Как виждате ролята на събития като Varnapreneurs в изграждането на по-добра предприемаческа екосистема във Варна? С какви емоции си тръгвате след тях?
Много ми е приятно да слушам историите на успеха на участниците. Вярвам, че всеки присъстващ – както на живо, така и пред екрана след това – малко по малко започва да осъзнава, че нещата могат да се случват и тук.
Българският пазар все още не е пренаситен. Има много възможности за хора, които искат да създадат реална добавена стойност за клиентите си.
Особено ценна част от събитието е ръководеното запознаване (moderated networking) в края. Именно там често се поставя началото на бъдещи екипи и организации, които имат потенциала да се допълват и да растат заедно.
Какво бихте казали на млад човек във Варна – или където и да е, който има идея, но се колебае дали „пазарът в България“ ще я приеме?
Нещо, което сам научих трудно, но все пак приложих:
Продай идеята, преди да я реализираш.
Създай сайт, направи рекламна кампания, събери хора, които са готови да платят за това, което предлагаш.
След това я „продай“ и на партньор или инвеститор.
И ако успееш – или не – в тези две стъпки, ще имаш реална представа дали идеята има пазар, или трябва да я адаптираш към света извън собствените си представи.
След това изпълнението е много по-лесно – вече знаеш, че има търсене и просто трябва да доставиш стойността.
Горещо препоръчвам разговора с Велизар Величков от сцената на Varnapreneurs по тази тема – много e ценен: 🎥 Гледай тук
Предприемачески поглед: Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Силно обнадежден съм.
Поколенията се смениха – младите израстват със социални мрежи, бизнес идеи, hustle култура… а понякога и с идеи за „дребни измами“. Но дори това е сигнал, че търсят начини да бъдат активни и предприемчиви.
В моето балонче от интереси виждам все повече хора, които участват в хакатони, правят проекти и експериментират с бизнеси.
Някой беше казал, че ако само 2% от хората са предприемачи, цялата държава може да дръпне напред. Аз вярвам в това.
Важно е да споделяме добрите примери, да показваме, че в България се създават продукти на световно ниво, и така да вдъхновяваме хората около себе си да опитат.
Снимков материал: Личен архив Александър Павлов
Автор: Габриела Трендафилова
