fbpx

Търсете Въпросите – Интервю с Михаил Стоянов @ Investo.bg

Интервю с Михаил Стоянов от Investo.bg

Михаил Стоянов е третият човек, когото интервюираме във Varnapreneurs. Зад гърба си има 10-годишен опит в сферата на финансите и инвестирането. Ръководи собствен бизнес и медиен проект – investo.bg, където пише статии и споделя погледа си върху теми като макроикономика, геополитика, инвестиции, предприемачество и конкретни страни и индустрии. 

По образование е корабен инженер и в своята биография има немалко пътешествия по света. По характер е търпелив, любопитен и отговорен. Прави впечатление, че е страстен читател и вижда модели и връзки на места, които привидно изглеждат далечни.

Днес, Михаил ще ни сподели повече за своята лична нагласа, подход в търсенето на информация, вземането на инвестиционни решения и още много. 

Ето и въпросите, които му подготвихме:

1. Какви са приликите и разликите между предприемачите и инвеститорите? 

Най-важната прилика е, че и двата типа поемат отговорност за действията си. Те сами избират в какви начинания да се впуснат, кога да работят и с кого да работят. Когато печелят, берат плодовете на труда си. Когато губят, нямат кого да обвиняват освен себе си.  

Във всяко начинание има три елемента – време, пари и усилия. Обикновено усилията идват от предприемачите, докато парите идват от инвеститорите. Времето е интересен елемент, тъй като касае и двете страни. Предприемачите влагат своето време в ежедневните операции, докато инвеститорите трябва да проявят търпение и да изчакат инвестицията им да узрее. 

Донякъде предприемачите наподобяват полеви играчи. Освен това им се налага да са много по-комуникативни. Трябва да общуват с адвокати, счетоводители, работници, клиенти, доставчици и тнт. Успехът им зависи от техните постоянни усилия и те най-често се учат в движение. Те нямат лукса да спрат и да четат финансови отчети.

Инвеститорите са по-скоро зад кулисите. При тях темпото е много по-бавно, но времевият хоризонт, в който оперират е много по-голям. Те трябва да са търпеливи и внимателно да подбират възможностите си. Трябва да четат много – книги, учебници, финансови документи, но също така и психология, макроикономика и геополитика. 

Различните дисциплини са им необходими, за да разбират както голямата картинка на ниво индустрия, така и малките детайли. Когато четат отчети, те трябва да разбират какво значат всички цифри. Цифрите са компресирана информация като архивиран файл. Добрият инвеститор трябва да умее да ги разархивира и да ги вплете в сценарии, на база на които да прави предположения. 

Важно е да се отбележи разликата между инвестирането и търгуването, което е трета категория. Там всеки ден има купи, продай, купи, продай. Това не е инвестиране. Лично на мен ми отнема около час на месец, за да изпълня поръчките си в брокерските платформи. Но времето, което прекарвам в четене, мислене, писане, създаване на диаграми и хипотезиране е много повече. 

2. Бихте ли ни разказали повече за вашият проект Investo?

Investo е личен проект, който цели да предоставя точна информация свързана с финанси и инвестиране. На практика е медиен сайт, в който има над 80 статии по конкретни теми. Мечтата ми е в бъдещето Investo да бъде разпознаваем като синоним на критична и самостоятелна мисъл. 

На практика в България няма подобен независим източник на филтрирана финансова информация, която да вплита макроикономика, геополитика, инвестиране, и конкретна информация за специфични индустрии в едно.  

Въпреки че съдържанието е изцяло на български, имам и читатели от англоговорящи страни, които превеждат статиите с Google Translate или Deepl и постоянно ме питат, кога ще преведа сайта. Смятам, че това говори позитивно за качеството на информацията вътре. 

Стартирах Investo през 2021 година, въпреки че още от 2015 имах подобни планове. Преди исках да давам акъл. Бях арогантент. Сега вече знам колко много не знам. Уча се от грешките си. Споделям мненията си и ги обосновавам. Създавам карта на света, такъв, какъвто го виждам.

Всеки може да си купи акция и да се нарече инвеститор. Но повечето хора нямат понятие от управление на риск. Или какво да правят, когато акцията им се покачи или загуби стойността си драстично. Без дълбоко разбиране за функционирането на пазара, купуването на акции е хазарт.

3. Какво смятате за необходимостта от формално образование за инвеститори? Вашето инженерно образование помогнало ли ви е?

Аз съм корабен инженер по образование и смятам, че това ми е било полезно в инвестирането, тъй като ме е научило как да разглеждам процесите и подпроцесите в една система и как взети заедно дават сума, по-голяма от цялото. 

Осъзнат съм за ефекта на пеперудата и как дори малки промени могат да имат голям ефект след време. Така е в инженерството и в инвестирането. Също така, критичното и аналитичното мислене, което съм придобил чрез образованието, ми е помогнало да не бъркам корелация и каузалност.

Ако бях учил финанси в университет, щях да мисля по-едноизмерно и нямаше да съм толкова запален да се развивам и съответно успешен в инвестирането. Сега чета икономика през призмата на инженер и правя интересни взаимовръзки. 

Не мисля, че инвеститорите имат нужда от формално образование по финанси и инвестиране. Разбира се, зависи как е поднесено, но в повечето случаи може да бъде ограничаващо. Традиционното образование често се фокусира върху запаметяването на факти, без да насърчава студентите да свързват знанията в по-широк контекст.

Особено в нашите университети често се преподава стара информация, която не вдъхновява студентите да мислят критично и да изследват самостоятелно. Още по-зле е, когато стари професори, застинали в друга епоха, преразказват учебниците, които те са преписали от руски източници. 

За да бъде успешен един инвеститор, той трябва да има жажда за знания и да се учи самостоятелно. Ако не седне да чете сам, няма кой да му даде. Успехът в инвестирането изисква мултидисциплинарен подход, като се търсят връзки с историята, макроикономическите периоди и модели от икономиката на различни империи. В повечето случаи не се случва нищо ново под слънцето.

4. Вие сте пътували из цял свят по корабите. Как ви се е отразило това? 

Още от малък бях страстен читател и исках да пътувам. Работата ми на круизни кораби ми позволи да видя света отблизо. Винаги съм се възползвал от възможности да посещавам галерии и музеи. Пътуването ме обогати страшно много. Разбрах колко глобален и свързан е света и съответно икономиката. До голяма степен разшири и начина ми на мислене като свързах теорията с практиката. 

Една от последиците на свързаността на глобалната икономика е, че много непредвидими събития имат не линеен, а експоненциален ефект. Процесите са двупосочни и различните променливи си влияят и се усилват взаимно. Същото е в обществото, кораба или дори в човешкото тяло. Само че това са затворени системи, докато глобалните финансови пазари са отворени. Тоест броят на променливи в тях е неограничен. 

Когато инвестирам и трябва да преценя дадено събитие създавам поне 4-5 различни сценария с различна ниво на достоверност. Например, ако трябва да предвидя дали стойността на конкретна компания за добив на стомана ще си покачи стойността. Те добиват рудата си в Бразилия, обработват я, и я изпращат за Китай. Във всеки един етап нещата могат да се объркат. От административни, тарифни и транспортни такси, до стачки в самата мина, всичко може да има ефект върху стойността на компанията. 

Създаването на хипотези е в основата на инвестирането, но жестоката статистика е, че грешим много по-често отколкото ни се иска. Дори големи инвеститори като Бъфет могат да са прави 30-40% от времето. Добрите финансови анализатори типично могат да познават около 60-70% вярно. А пък типичните финансови гурута мислят, че могат да са прави 100% от времето, но успеваемостта им наподобява хвърляне на монета. Преди и аз имах самочувствието на гуру, но пазарът не беше съгласен с мен. Сега съм доволен, ако от 10 мои хипотези за бъдещето, 5-6 излязат верни.

5. Какво представлява финансовата грамотност в най-общ план и какво казват данните за финансовата грамотност на българина? 

За жалост, общата финансова грамотност в България е доста ниска. Едва от 90-те години се учим на капитализъм като все още се отърсваме от социалистическото наследство и плановата икономика. 

Още го има остарелият начин на мислене, че някой друг или държавата ще помисли за теб. Много хора са били научени така в предния строй и са го предали на децата си. Манталитетът, че няма нужда да правиш нищо сам, че от заплата ще забогатееш е ужасен проблем и ни предразполага да бъдем жертви. 

Друг страничен ефект от развиването на пазарна икономика е поведението на новобогаташи, които нямат култура на харчене на пари. Често се случва някой да се види с пари, да изтегли още назаем, за да си купи кола, която не може да си позволи, само за да изпъкне пред другите. Това показва, че имаме много за учене, но е неизбежен етап от развитието ни. Смятам, че е въпрос на време такива случаи да намаляват. 

Тепърва навлизаме в А-то и Б-то на инвестирането. Първата вълна на хора като мен и други пионери преди мен става все по-явна. Учим се да вървим, преподаваме за активи, пасиви, и други основни неща преди да стигнем до инвестиции в опции.

Смятам, че една държава е богата, когато жителите ѝ са отговорни и дейни. Както казва Джон Кенеди: “Не питайте какво държавата може да свърши за вас, а питайте какво вие може да свършите за държавата”. В това е ключа към просперитета. За щастие, в България има все повече будни хора, които бутат напред и не чакат нещо наготово, а създават стойност за околните. 

6. Благоприятна ли е средата в България за инвеститори и защо?

Средата в България е благоприятна както за инвеститори, така и за предприемачи. У нас има много предимства, които приемаме за даденост. Българският паспорт е в топ 30 по света. Благодарение на членството ни в ЕС се радваме на свободно пътуване на хора, материали и капитали. Включително Истанбул е летището с най-много директни международни полети, а е на няколко часа път.

Имаме сравнително ниски лихви при ипотечни кредити. Корпоративният данък у нас е най-ниският в ЕС, едва 10%. В Германия  е 30%. Всяко Немско предприятие работи до вторник следобед  за канцлера. Също така по данни на БНБ в България има около 100 милиарда лева в депозити. Това е гориво за инвестиции и показва, че страната ни има голям потенциал. Създаването на юридическо лице също е изключително опростено.

Има множество проекти за развитие на инфраструктура, недвижими имоти и дори заводи, включително около Варна. По този начин хората ще започнат да се завръщат в малките населени места. В сравнение с развитите страни ние сме Син Океан. Пазарът ни е незрял и пълен с възможности за нови играчи. 

Смятам, че държавата ни, макар и бавно, се движи в правилната посока. Да, имаме проблеми, най-вече с корупцията, но изобщо не са толкова лоши, колкото в Русия, Украйна, Бразилия, Венецуела и ред други страни. 

Мисля, че държавата не трябва да помага на бизнеса, а по-скоро трябва да се стреми да не му пречи. В противен случай винаги има дългосрочни вреди, които обикновените хора плащат с лихвите. 

7. Може ли човек да има успешен бизнес извън София и по-конкретно във Варна? Какви са предимствата на средата тук? 

Който се е хванал с бизнес във Варна и работи здраво, бере плодовете на труда си. Всички мои познати, които се занимават сериозно с бизнес живеят добре. Стига да си готов да бачкаш упорито и да преминеш трудния първоначален период, можеш да си успешен. 

Впрочем, вече доста бизнеси могат да се развиват независимо от локацията. Няма значение дали си във Варна, София или Виница. Ако си отговорен, нямаш манталитет на жертва и търсиш първо да дадеш преди да вземеш, ще бъдеш успешен, ако ще и в Котел. 

Преди споменахме, че България е Син Океан в сравнение с по-развитите държави. Но развитието на България не е еднакво в различните ѝ райони. Варна е Син Океан спрямо София. Тук има по-малко играчи и е по-лесно да се стартира нов бизнес. В София има отвърдени играчи с натрупани капитали, които могат да си позволят дори да работят на загуба, за да изкарат новите бизнеси извън играта. 

Във Варна конкуренцията е по-малка както при търсенето на клиенти, така и при набирането на кадри. Ние сме университетски град и сме магнит за млади хора. Също, някой по-буден може да вземе идея от София и да я приложи за първи път във Варна. В Сините Океани също има риск, но и възможностите могат да бъдат много по-големи. Но се изискват въображение, желание и упоритост.

8. Какви услуги предлагате в Investo и смятате ли да разширявате дейността си? 

Investo пести времето на хората, отсявайки шума от сигнала. Предлагам два вида абонаменти – Smart Beta и Beyond Beta. Разликите са във времето и усилията, които хората са склонни да отделят, както и риска, които са склонни да поемат.  

Smart Beta е за хора, които искат по-нисък риск и гонят около пазарната възвръщаемост на S&P или около 8-10% и искат да инвестират по-малко време. С минимум усилия и риск изкарвате адекватна печалба. Сделките са една две месечно, няма анализи на индивидуални компании или деривати.

Beyond Beta е пълна противоположност. Гоним по-голяма възвръщаемост, но и рискът е по-голям. Понякога печалбите са към 50-60%, но усреднено за 3 години излиза около 20% възвръщаемост на инвестицията. Всички компании са индивидуално подбрани, като често има 2-3 сделки на седмица. 

Що се касае разширяването на дейността, за момента планирам да преведа съдържанието си на английски. Но не предвиждам да добавям други типове услуги или пък да разраствам екип за момента. Аз съм екстровертен интроверт, обичам да общувам с малко хора, но качествено и предпочитам да работя сам от комфорта на хола ми.  

9. Какво отличава добрите инвеститори?

Според мен три неща са задължителни: любопитство, постоянство и отговорност. Всички биографии на успешни инвеститори, които съм прочел споменават, че те обичат да четат много. И то не само на тема корпоративни финанси и макроикономика. Четат списания, отчети, книги, всичко за индустрията, в която инвестират. Ако инвестират в минни компании, четат минно-геоложки учебници. 

Постоянството също е ключов фактор. За да си добър в  нещо трябва да можеш да останеш дълго време насаме с него. Трябва да можеш да се изолираш от шума и информацията, която те блъска отвсякъде. Инвестирането е процес, се култивира цял живот.

Отговорността към собствените грешки е изключително важна. Пазарът се движи, накъдето поиска. Не му дреме за нашите  прогнози. Ако предположенията не излизат, грешката е в инвеститора  и трябва да си го признае, за да може да си извади поуки. Както в инвестирането, така и в живота, почти нищо не зависи от нас, освен как реагираме на него. Манталитетът на жертва няма място в мисленето на един инвеститор. 

10. Коя е била най-скъпата ви грешка в инвестирането досега? 

Моята най-скъпа грешка, беше че в даден период реших, че вече знам всичко. Откровено казано бях упорито арогантен. Вярвах, че съм намерил най-добрият подход за инвестиране и още повече, че всички други подходи са грешни. Тази нагласа ми струваше десетки хиляди левове в продължение на 7-8 месеца. Не става въпрос за една голяма грешка, а за начина на вземане на решения кога да купувам и кога да продавам. 

Пазарът изисква постоянна адаптация. Няма магическа формула, която да работи безотказно. В моят случай упорствах доста време, но пазарът продължително ми даваше сигнали, че вземам грешни решения. Търсех извинения на много места, но в крайна сметка смирено стигнах до извода, че грешката е била в мен. Все пак, не смятам, че съм прахосал всички тези пари, а че с тях съм платил уроците, които съм научил.

11. Има ли добри причини човек да не инвестира изобщо? Има ли нещо, в което вие никога не бихте инвестирали?

Не бих инвестирал в нещо, което не разбирам – технологични компании или крипто валути. Да, мога да прочета нещо набързо онлайн, но това не значи, че аз разбирам бизнес модела на Apple. За да ми даде предимство разбирането ми, аз трябва да разбирам индустрията и компанията по-добре от 99% от другите хора. Повечето пазарни участници следват като папагали без да разбират какво движи акциите. Те се фокусират върху резултатите от всяко тримесечие, очаквайки, че това е достатъчно, за да разбират бизнеса.  

Мисля, че всеки трябва да се научи да инвестира. Дори да не знае нищо, правилният подход е, да си кажеш, че “инвестирането не е за мен сега”, но мога да предприема стъпки – да чета книги, да се запиша на курс, да сложа 1000 лева в някоя платформа, дори и да ги загубя. В началото е разумно да се подходи с доза страх и скептицизъм.

В същото време инвестирането е един от основните стълбове на личните финанси редом със спестяването , застраховането, унаследяването и данъчното облагане. Да откажеш да инвестираш е като да си отрежеш крайник, няма да управляваш пълноценно личните си финанси.

12. Какво бихте казали на хората, които сега започват да инвестират? 

Бих ги посъветвал да бъдат любопитни, да четат и да се обогатяват. Отговорите са важни, но задаването на точните въпроси е още по-важно. Един от любимите ми цитати е “Всички отговори са около нас, търсете техните въпроси.” Впрочем, точните въпроси не са един или два. Често си задавам над 10 въпроса, за да преценя дали една инвестиция си струва. За да огранича менталното натоварване и да намаля риска от грешки в моя инвестиционен процес използвам чек лист, аналогично на пилотите преди, по време и след полет.


Бонус: Бихте ли ни разказали за Invest Club Varna

Invest Club Varna е еквивалента на Varnapreneurs, само че за инвеститори. Събираме се в последният четвъртък от всеки месец. Сплотено ядро сме и постоянно обменяме идеи. Голяма част от хората там са предприемачи и инвеститори. Една от основните концепции е, че всеки път някой член изнася презентация. Вече каним и външни лектори. Последната ни презентация през Септември беше с Крум Атанасов от igold за златото. Поддържаме приятна и приятелска атмосфера и винаги сме отворени за нови членове. 

Aвтор: Лъчезар Шойков

Сподели в социалните мрежи
varnapreneurs
varnapreneurs
Articles: 20