Следващото ни интервю е с Росен Рашков – треньор по лидерски умения и комуникация. Повече от 20 години трупа опит в създаване, развитие и управление на екипи в различни по размер организации – от малки семейни и start-up компании до фирми с над 5000 служители.
На организационно ниво Росен работи, като проектира и предоставя tailor-made програми за развитие на ръководители, като през последните шест години той си партнира с някои от най-големите български и международни компании.
Ето и няколко от тези компании – Raiffeisen, Kaufland, KBC, Verto Digital, NEXT BASKET, EVN, Deloitte, Neoperl, BY FAR, NIK Electronics, Endava, и с десетки други, a в различните тренинг инициативи са взели участие над 2500 мениджъри и таланти на компанията.
В това интервю той отговаря на най-различни въпроси свързани с неговата работа като споделя полезни съвети, които всеки лидер и предприемач трябва да прочете.
Ето ги и въпросите:
1. Как бихте се представили на нашите читатели? Каква е вашата история?
Казвам се Росен Рашков и съм профессионален треньор по лидерски умения и комуникация. Вече близо 20 години се занимавам с развитието на лидери под една или друга форма.
През 2001 година като студент ходех на доста интервюта и никой не ме искаше на работа докато не попаднах в един магазин за мобилни телефони на една верига, която вече не съществува.
Още в първия час разбрах, защо тези хора са побързали да ме наемат. Оказа се, че всичките четирима други колеги в магазина напускат по едно и също време. Така още в началото трябваше да работя съвсем сам на няколко длъжности. Честно казано, изобщо не се замислях за извънредния труд по отварянето и затварянето на магазина, просто се радвах, че са ме взели на работа.
Скоро се появиха нови колеги и шефът ми каза, че тъй като съм най-опитният служител ще трябва аз да ги обуча. Така ми потръгна, че още на първата си работа започнах да обучавам и развивам хора и така до ден днешен. Интересно е, че това умение се прояви още преди 20 години. Впоследствие компанията се разрастна и се сля с Виваком, но се разделих с нея поради разногласия със собственика.
На следващата ми позиция постепенно минах през всичките кариерни нива. От търговец, до заместник управител, регионален мениджър и така до 2017 година, когато реших, че вече не искам да съм част от корпоративния свят, а предпочитам да работя за себе си.
2. Какво ви мотивира да създадете собствен бизнес и колко време ви е отнело да започнете да работите с най-големите брандове в България?
Мотивацията ми да създам собствен бизнес идва от дългогодишния ми интерес към развитието на хора и лидерството. След като се сблъсках с ограниченията на корпоративния свят, реших да заложа на себе си и да започна да предлагам лидерски тренинги и коучинг.
Създаването на нов бизнес беше донякъде следващата естествена стъпка в развитието ми, но също така си беше скок в непознатото. По това време вече бях събрал значителна библиотека от книги за лидерство и вече бях сертифициран коуч.
Честно казано нямах много ясна представа точно с какво искам да се занимавам, но знаех, че вече не искам да съм част от корпоративния свят и културата, която се беше развила в тогавашната ми компания.
Много неща ми се изясниха по най-трудния начин с проба грешка. Исках да наложа американски модел, тип Тони Робинс, но изобщо не прецених добре тукашният пазар. Направих доста грешки в изграждането на моят бизнес модел.
Въпреки че желанието ми беше да избягам от корпоративният свят, започнах работа с някои от най-големите брандове в България благодарение на дългосрочните партньорства и препоръки от хора, с които съм работил в миналото.
Дадох си сметка, че работата с големи бизнеси ми е силна страна, тъй като познавам добре техните среди и начин на мислене. Тогава се насочих към предлагането на вътрешни корпоративни обучения.
3. Кои са важните числа във вашият бизнес или как изглежда добре свършената работа за вас? Коя е любимата ви част от работата с хора?
Важните числа в бизнеса ми са свързани с поведенческата промяна в клиентите ми, която често е трудно измерима. Обикновено работя в среда, където резултатът, който клиентите ми искат да видят е промяна в даден човек или натрупване на определени знания. Това, което се очаква от мен е да има последователна и постоянна промяна в поведението на екип или индивид.
Това обаче може да е много трудно, ако човек няма правилната нагласа или не желае да участва в процеса. Понякога хората гледат на коучинга като на проформа дейност, нещо от което нямат нужда, нещо което ги заплашва, нещо което трябва да ги ремонтира или просто като някакво даване на акъл.
За да работи добре коучингът, трябва всички страни да са наясно с какво се захващат. Като коуч трябва да знам какъв е клиента и какво компанията очаква от него. Самият клиент също трябва да знае какво предстои. Дефинираме къде се намираме – точка А; и къде трябва да достигнем – точка Б; и какъв ще е пътят помежду им.
Ако не можем да постигнем съгласие или участника има негативна нагласа към коучинга това се превръща в загуба на моето време, на времето на участника и на парите на компанията.
Когато работя с нов човек се старая да му покажа, че аз съм там като негов съюзник. Аз съм някой, който може да му помогне да направи стъпка в развитието си. Той може да се оттласне от мен като трамплин, но трябва да положи усилията – да се подготви, засили и скочи, а аз да му помогна да премахне нещата, които му тежат. Обаче не съм там да го ремонтирам, критикувам или пък водя за ръка.
Ключът към успешният коучинг се крие в това да намериш начина да предадеш това което знаеш на другия човек така, че той да може да го използва. Хората в търговски екипи обикновено искат няколко неща: да работят с по-малко стрес, по-ефективно, да има благоприятен емоционален климат в екипа.
За да успея да им предам нещо, трябва да спечеля тяхното доверие и да намеря начин да преведа знанието си на техния език. Едно нещо можеш да го обясниш така, че никой да не разбере, но можеш и да намериш метафори и истории, които да резонират с хората.
Любимата част от работата ми е да виждам резултатите на моите клиенти. Когато те са били мотивирани и са положили нужното усилие и нещата започват да им се получават различно. Пускат баласта и балонът излита нагоре.
4. Трудно ли се развива личен LinkedIn бранд и струва ли си?
Развитието на личен бранд в LinkedIn определено е трудно начинание с множество предизвикателства. То изисква постоянство, стратегически подход, създаване на стойностно и ангажиращо съдържание, което да отговаря на нуждите и интересите на целевата аудитория. Понякога е трудно да намираш баланс между професионалното и личното, както и поддържането на редовност и качество на публикуваното съдържание.
Информативното и вдъхновяващо съдържание е ключово за създаване на дълбока връзка с аудиторията. Стабилността и последователността в комуникацията също са критични, тъй като те помагат за изграждането на доверие и авторитет в очите на последователите.
Съществува изкушение да се следва алгоритъмът на платформата за по-голяма видимост. Но това изисква преследване на трендове и отдалечаване от автентичното и уникално съдържание за вашият бранд. Някои хора се опитват да бъдат забелязвани и харесвани. При мен фокусът остава върху качеството и реалната стойност, която аудиторията ми може да извлече.
С постоянството идват и дългосрочни взаимоотношения и партньорства, които укрепват професионалната ни мрежа. Развивайки бранд с интегритет и последователност, се отварят врати към нови възможности, които не само подобряват професионалното присъствие, но и допринасят за личностното и кариерно развитие.
Така че, да – струва си!
5. Съществуват ли погрешни стереотипи за коучинга в България? Как изглежда коучинга през вашите очи на коуч и на учащ?
В България съществуват някои погрешни стереотипи за коучинга, дължащи се на липсата на разбиране за професията и разпространението на неквалифицирани практикуващи, които се представят за коучове.
Въпреки това, коучингът е официална професия, която изисква специално обучение и сертификация по стандартите на международни организации. Истинският коучинг помага на хората да намерят собствените си решения и път към успеха, вместо да им налага готови отговори.
Съвременният коучинг се основава на развитие и постоянно обучение, като професионалистите в областта продължават да участват в курсове и програми за усъвършенстване на своите умения. Това подчертава важността на професионалното развитие и адаптиране към новите тенденции в областта.
Различията между квалифицирания коучинг и повърхностните практики, насочени към популярност и печалба в социалните медии, са значими. Истинският коучинг изисква отговорност, професионализъм и постоянство, като се стреми към истински резултати и положителни промени в живота на клиентите.
За мен коучингът е дълбоко ангажиращ процес и мощен инструмент за промяна. Той е едно продължително пътешествие на самопознание и растеж. Аз продължвам да минавам програми и обучения, а също така продължавам да работя с коучове за да постигам собствените си цели.
6. Какво е необходимо, за да извлечеш максимална полза от работа с коуч? Има ли хора, за които коучингът работи по-добре и такива, за които не работи изобщо?
За да извлечете максимална полза от коучинга, е важно да поставите ясни лични цели в началото и да бъдете ангажирани с тяхното постигане. Ключът към успеха често се крие в работата, която се извършва между коучинг сесиите, като прилагане на нови стратегии и промяна на поведение.
Ефективният коучинг изисква от вас активно участие и готовност да експериментирате и прилагате наученото в реалния живот. Промяната е възможна, когато се осмелявате да действате различно и да преодолеете старите си навици и убеждения. Това включва и разбирането, че без нови действия не могат да бъдат очаквани нови резултати.
Коучингът е най-ефективен за хора, отворени за промяна, готови да поемат отговорност и ангажирани към своето лично и професионално развитие. Основава се на взаимно доверие, ангажираност и готовност да се работи за постигане на смислени промени в живота и кариерата си.
7. Каква трябва да бъде менталната нагласа на един предприемач? Има ли универсална формула за това?
Няма универсална формула за успеха на предприемачите, но съществуват общи черти, които се появяват сред тях. Обикновено това са любопитство, устойчивост и смелост.
Обикновено предприемачите са мотивирани от желанието да открият нови възможности, да решават проблеми и да подобрят живота на хората или да променят несправедливи индустрии. Те постоянно си задават въпроси и търсят отговори, което ги води към иновации.
Успехът на предприемача също така изисква лична устойчивост и ментална сила. Пътят на предприемачеството не е лесен и е изпълнен с предизвикателства и неуспехи. Устойчивостта помага на предприемачите да продължат напред въпреки трудностите, да се учат от грешките си и да не се отказват при първите знаци на неуспех.
Трето, необходима е смелостта да се стъпи в неизвестното и да се поемат рискове. Предприемачеството изисква способността да се излезе извън комфортната зона, да се рискува и да се търси новаторство, дори когато изходът не е гарантиран.
Смелостта да се започне собствен бизнес, да се инвестира в нова идея или да се промени кардинално посоката на съществуващ бизнес са примери за тази нагласа.
Важно е също така предприемачите да развият балансиран подход към своето его. Докато увереността и самоуважението са важни, токсичното его може да доведе до отрицателни последици за бизнеса и личните отношения. Успешните предприемачи могат да бъдат водени от силно, но здравословно его, което позволява сътрудничество, приемане на критика и учене от грешки.
8. Какви са приликите и разликите между треньорите и предприемачите? Да си предприемач означава ли, че автоматично си станал лидер?
Треньорите и предприемачите имат допирни точки в аспектите на лидерството, мотивацията и изграждането на таланти. Също така споделят обща цел за развитие и успех, но методите им се различават значително.
И треньорите, и предприемачите трябва да бъдат вдъхновяващи лидери, които могат да мотивират своя екип (или себе си) към постигане на цели. Те трябва да имат визия за бъдещето и умението да поставят стратегически цели. Освен това, и двата профила разчитат на постоянното учене и адаптация към промените, за да бъдат успешни в своята сфера.
Разликите между треньорите и предприемачите се коренят в тяхната среда на работа и непосредствените задачи. Треньорите обикновено работят в по-структурирана и определена спортна среда с ясни правила и цели.
Предприемачите, от друга страна, се намират в по-динамична и често несигурна среда, където трябва да вземат рискове и да възприемат неуспехите като част от процеса на учене. Те са отговорни за цялостното управление на своя бизнес. Това изисква широк спектър от умения и гъвкавост, за да се адаптират към непрекъснато променящата се пазарна среда.
Да бъдеш предприемач не означава автоматично, че си станал лидер. Въпреки че предприемачеството изисква лидерски качества като визия, иновативност и умение да водиш и вдъхновяваш другите, самостоятелната работа или управлението на малък бизнес не винаги предполага развитие на лидерски умения.
Някои предприемачи може да изберат да работят самостоятелно или с малък екип, където лидерството не е изразено в традиционния смисъл. Въпреки това, успешните предприемачи често развиват лидерски умения, тъй като разширявайки своя бизнес започват да управляват по-големи екипи, показвайки, че предприемачеството и лидерството могат да вървят ръка за ръка.
9. Кои са вашите любими източници на информация? Как пресявате важното от шума?
Сред любимите ми източници на информация се откроява подкастът „The Learning Leader Show“, воден от Ryan Hawk, който е един от водещите ресурси за теми свързани с лидерство. В него се споделят уроци от успешни лидери в най-различни сфери.
Когато говорим за книги, една от моите любими е „Екстремна отговорност“ на Джоко Уилинк и Лейф Бабин. Темата на книгата отново е лидерство и самодисциплина. Биографията на Арнолд Шварценегер също е изненадващо вдъхновяваща и разкрива неговият път към успеха като предприемач далеч преди да стане световноизвестен актьор.
За да пресяваме важното от шума е важно да подбираме източниците си добре. Трябва да имаме ясна цел какво искаме да научим. Така значително можем да намалим информационния шум и да се фокусираме върху съдържание, от което имаме нужда сега.
Не трябва да се притесняваме да посягаме и към най-новите книги. Докато в други категории съществува мнение, че трябва да четем единствено книги, които вече са устояли на времето, в книгите за лидерство има страшно динамични развития всяка година. Само за 2023 са издадени над 3000 книги за лидерство.
10. Как разбрахте за Varnapreneurs и помогнала ли ви е организацията досега? А какво беше вашето преживяване като гост-лектор?
Запознах се с Varnapreneurs чрез Галин, с когото се срещнах на едно от събитията на програмата Mentor the Young. Оттогава поддържаме връзка и следя отблизо дейностите на организацията.
Участието в събитията на Varnapreneurs ми даде възможност да се запозная с интересни нови хора и да се срещам със стари приятели, които рядко виждам. Въпреки че графикът ми не ми позволява да присъствам на всички събития, успях да отговоря на поканата на Галин и да участвам като лектор.
От бизнес гледна точка, ефектът от участието ми не беше основната цел, тъй като клиентите ми са от различен тип и обикновено не посещават такива събития. Вместо това, моята роля беше повече да подпомагам развитието на Varnapreneurs и да участвам като член на общността.
Да бъда гост-лектор беше изключително обогатяващо преживяване, което се отличаваше с вълнение и динамика. Въпреки първоначалните си притеснения, бях приятно изненадан от активното участие и интереса на публиката.
Въпросите, които задаваха, бяха страхотни и допринесоха за още по-живото обсъждане. Участието ми като лектор в Varnapreneurs беше не само възможност да дам, но и да получа от активната и заинтересована общност, която организацията е успяла да събере.
11. Успявате ли да намерите подкрепяща среда за правене на бизнес в Търговище? Какви са предимствата и предизвикателствата за бизнеса там?
Лично за моят бизнес средата по-скоро не ми е помогнала, тъй като моите клиенти и проекти са разположени в други градове. Дълго време не съм имал клиенти от Търговище.Останах в града не заради бизнес причини, а заради спокойствието на малкия град, близостта до семейство и приятели.
Едно от основните предизвикателства за бизнеса в Търговище е липсата на таланти, тъй като способните хора предпочитат да отидат на други места, където условията са по-добри.
Въпреки това, виждам потенциал в Търговище като бизнес център в Североизточна България, благодарение на географското си положение и инициативите за привличане на инвестиции. Оптимист съм за възможностите, които градът предлага, и се стремя да подкрепям и вдъхновявам младите хора в общността.
12. Какво бихте казали на хората на ръководни позиции, които смятат, че нямат нужда от коуч?
Бих казал да помислят за следното: Живеем в свят, където постоянно се появяват нови технологии, трендове и бизнес възможности. Ако останете на едно и също място, бизнесът ще ви изпревари.
Не е задължително да работите с коуч, но е важно да намерите начин да напредвате. Коучингът е само един от многото начини за развитие. В природата, когато нещо застои на едно място, то започва да загнива.
Подобно е и с нас, хората – ако не търсим нови пътища за развитие вече вървим по пътя на упадъка. Защо бихте избрали да оставате посредствени, когато имате потенциала да бъдете добри? Намерете своят начин да се развивате и да напредвате в своята кариера и личен живот.
Aвтор: Лъчезар Шойков
