Александрина Икономова– Аля е истинска енергийна бомба в света на предприемачеството. С нейната страст за иновации, неизчерпаема амбиция и безброй идеи, тя не само стартира успешни бизнеси, но и доказва, че няма препятствия, които да не може да преодолее. От стартирането на козметичен бранд с канабидиол (екстракт от коноп) до създаването на MindFit – иновативна платформа за психологическа подкрепа за служители, Александрина не спира да изненадва. Но това е само началото, сигурна съм! Днес тя е съосновател и CEO на rhea – платформа и технологично решение, което променя начина, по който стартъпи, инвестиционни фондове и фарма компании да организират международни събития.
Александрина вярва, че малките подобрения водят до големи резултати. С над 3,000 събития зад гърба си, тя е усвоила изкуството да балансира между сложната логистика, маркетинговите стратегии и оперативните предизвикателства. Завършила право в Софийския университет, тя има уникално предимство – умее да управлява правните, административни и финансови аспекти на бизнеса с прецизност и лекота. Но Аля е не само предприемач – тя е вдъхновяващ събеседник, който споделя личните си истории и безценната мъдрост, натрупана през годините. От стартирането на собствени компании до изграждането на иновации в различни индустрии, тя доказва, че жените не само могат да създават успешни бизнеси, но и да се справят с всякакви трудности, вдъхновявайки и подкрепяйки се взаимно по пътя към успеха.
Интервюто ни с нея съчетава женската енергия, предприемачеството и безценни поуки за бизнеса. Разберете как изглеждат истинският успех и пътят към него през очите на Александрина Икономова! Потопете се в нейния свят на идеи, иновации и вдъхновение и открийте как тя разчупва стереотипи, поема рискове и строи бъдещето на бизнеса. Прочетете и се вдъхновете!
Аля, представите се на нашите читатели? Как бихте описали себе си както като личност, така и като професионалист?
Ако трябва да се опиша с една дума, това е „предприемач“ – както в професионален, така и в личен план. Когато веднъж избереш този път, работата става начин на живот, а животът – част от работата.
Обожавам да решавам сложни проблеми и да разсъждавам върху заплетени казуси, независимо от индустрията. Като цяло, хората и животът адски ме вълнуват – защо нещата се случват по определен начин, как на някого му е хрумнало да създаде нещо, което после повежда цяло общество в дадена посока, такива теми силно ме грабват. Философ по душа, но без особен талант в изкуството, затова най-естественият път за мен беше да приложа знанията си за света, като създавам нов такъв чрез предприемачеството.
Другата дума, която ме описва най-добре, е „интензивен“. Винаги съм на високи обороти, обичам динамиката, изразявам мнението си директно, понякога остро, но винаги възпитано. Имам позиция по много теми. За добро или лошо, хората или много ме харесват, или категорично не съм техният човек. Предполагам, че е по-добрият вариант от безразличието.
Вашето семейство е предприемаческо. Беше ли предприемачеството нещо, което винаги сте искали да последвате? Какво ви мотивира да изберете пътя на предприемачеството, вместо да изграждате корпоративна кариера?
Израснала съм буквално под масата в офиса на баща ми, докато „правеше бизнес“, и в студиото на майка ми, която беше радиоводещ. Баща ми управлява международен бизнес, а мен често ме водеха на неформалните срещи с негови партньори от чужбина, когато идваха на посещение в България, защото нямаше по онова време кой да ме гледа. Свикнала съм с международна среда и винаги съм знаела, че ще имам собствен бизнес един ден, просто не бях сигурна в каква сфера.
Истината е, че съм unhirable – или иначе казано, неподлежаща на наемане.
Не се справям с авторитет, особено когато някой е на дадена позиция заради вътрешни политики, а не заради уменията си – нещо често срещано в корпоративния свят. Освен това не мога да задържам мнението си за себе си, което невинаги е плюс, ако искаш да градиш корпоративна кариера. За мен най-логичният избор беше кариера, която ти дава свободата да експериментираш и рискуваш, както и такава, в която не трябва да се съобразяваш с конкретно работно време. Най-грешната ми хипотеза за предприемачеството беше свързана с работното време – не исках да работя от 9 до 17 ч., а сега работя 24/7.
Друг важен фактор е, че не съм експерт само в едно нещо, интересувам се от много различни аспекти на бизнеса и живота. Това е чудесно, ако си на висока позиция в корпорация, но не особено полезно, когато тепърва започваш изкачването по стълбичката на йерархията. Реших, че нямам 25 години на разположение докато стигна този етап и по-скоро бих рискувала няколко години глад и лишения, докато създам нещо свое, което да е достатъчно успешно.
Занимавате се със спорт повече от 20 години. Според вас, каква е връзката между спорта и предприемачеството?
Връзката е огромна. Чисто статистически, най-добре представящите се компании са ръководени от хора, които спортуват от дълги години. Предприемачеството е като спорт – болезнено, докато го правиш, но щом влезеш в ритъм, не можеш да спреш. Постоянно искаш да се подобряваш. Ако не бях спортувала от малка, едва ли щях да имам тази желязна дисциплина и издръжливост да поемам трудни и болезнени предизвикателства.
Спортът също учи, че успехът зависи от екипната игра. Зад всеки спортист стои цял щаб – треньори, психолози, нутриционисти, лекари. Прожекторите са върху него, но без този екип успехът е невъзможен. В предприемачеството е същото, CEO-то е лицето на компанията, но зад него стои армия от хора, които движат успеха – или провала. Това ти показва колко важно е с кого се заобикаляш – и в спорта, и в бизнеса, средата до голяма степен определя дали ще успееш.
Другият ценен урок е, че за да усъвършенстваш дадено умение, са нужни поне 5-10 години и безброй неуспешни опити. Голямата цел е да направиш нещо сложно да изглежда лесно. И тук идва контролът на ума, защото можеш да изпълниш дадено движение перфектно в залата, но ако под напрежение загубиш фокус, години тренировки отиват на вятъра. Визуализацията на успеха е изключително важна. Имам още безброй мисли по темата, но за да не се отплесвам, ще спра дотук.
Как започна вашата кариера? Коя беше първата ви работа и как попаднахте в тази област?
Баща ми беше изключително дисциплиниращ родител. Когато с брат ми бяхме на осем години, той ни даде по една Excel таблица, която попълвахме всеки месец, за да получим джобните си. В нея записвахме всичко – оценки от училище, забележки, какво сме правили вкъщи, колко често сме излизали с приятели, ходили на уроци или спорт и т.н. Пълен мониторинг на живота ни. (смее се)
Това беше първият ми досег с финансовата оценка на усилията, които полагам, и, честно казано, го мразех. На 13 години обаче вече танцувах сериозно от седем години и се включих в професионален акробатичен балет. Участвали сме в събития из цяла България. Така навлязох в хоспиталити индустрията и преминах през почти всяка възможна позиция, докато бях студентка.
Паралелно започнах да организирам конференции към Софийски университет “Св. Климент Охридски”, които свързваха успешни предприемачи със студенти, защото кариерният център на университета ми се струваше безполезен, а аз не знаех какво искам да правя с живота си. Много от моите колеги, които завършиха право, бяха в същата ситуация – просто избраха тази специалност, защото беше популярна.
Така че може да се каже, че всичко беше доста еклектично.
Разкажете ни повече за rhea. Как ви помага опитът ви в правото и предприемачеството при изграждането на устойчиви бизнес стратегии за вашите клиенти и проекти?
rhea е платформа, която опростява процеса на организиране на корпоративни и бранд международни събития. Автоматизираме събирането на оферти, създаването на бюджет и управлението на гостите, като обединяваме всичко в един софтуер. Нашето предимство е в глобалните контакти с подизпълнители и натрупаното know-how от над 10-годишния ми опит като евент мениджър.Клиентите, които се обръщат към нас, организират международни събития – било то тиймбилдинги, бизнес срещи или конференции. Все повече компании искат да разширят присъствието си на нови пазари, като започват с такива събития, за да опипат почвата. Например, Саудитска Арабия, ОАЕ и Индия са привлекателни за компаниите в САЩ, но разстоянието ги затруднява при организирането на събития на място. Именно тук се намесваме ние – компаниите попълват стандартизиран бриф според събитието, което искат да организират, а ние събираме и координираме всички необходими елементи – бюджет, списък с гостите (guest list), програма – и автоматизираме комуникацията с подизпълнителите в самата платформа. Най-устойчивата стратегия за бизнес, особено за стартиращи компании, е да слушаш и наблюдаваш клиентите. Това е също ключово за добрия юрист. Хората често казват едно, мислят друго и правят трето. За да разбере предприемач защо това се случва, трябва да има добро разбиране за човешката психология – както в общия, така и в индивидуалния контекст. При rhea много важни са също различните данъци, такси, превалутиране и разрешителни за организиране на събития. Разходите и изискванията за събития от 10 хиляди до 100 хиляди могат да се различават значително в различни държави. Затова е изключително важно да се ориентираш бързо в чуждото законодателство по тези въпроси.
Какви са най-честите предизвикателства, с които събитийните агенции се сблъскват в днешно време? Как могат технологиите да играят роля в преодоляването им?
Събитийните агенции се сблъскват с множество предизвикателства в съвременната среда, като едно от основните е заблудата, че заетостта е равна на продуктивност. Много агенции залагат на интензивно натоварване на екипите, без да отчитат, че голяма част от процесите могат да бъдат автоматизирани. Например, събирането на оферти, преговорите с подизпълнители и дори ценообразуването могат да се оптимизират чрез технологии. В много случаи посредничеството между клиента и подизпълнителя изкуствено оскъпява процеса, без да добавя реална стойност. Проблемът идва от трудността при идентифицирането на най-подходящия подизпълнител за дадена задача, което често води до загуба на време и ресурси. Изкуственият интелект е ключов за решаването на тези предизвикателства.
Нашата платформа автоматизира събирането на оферти и анализира данни за подизпълнителите, за да предложи оптимални решения за всяко събитие. Използвайки обширна база данни и алгоритми, ние елиминираме ненужното посредничество и увеличаваме ефективността на целия процес. Ние всъщност премахваме голяма част от агенциите като дигитализираме процеса.
Какви тенденции в събитийната индустрия ще оказват влияние върху бъдещето ѝ и как се променя този сектор през последните години?
Събитийната индустрия претърпя значителни промени през последното десетилетие, като пандемията и напредъкът на генеративния изкуствен интелект ускориха тези трансформации. Един от водещите трендове е автоматизацията. Събитийната индустрия разчита в значителна степен на работна сила, която не изисква специализирана квалификация или образование, често работеща в сивия сектор, като повечето от тези задачи са повторяеми и не изискват висока квалификация. С внедряването на технологии като роботи и изкуствен интелект, тези професии стават все по-податливи на автоматизация. В бъдеще, човешкият фактор ще остане важен основно за високобюджетни и сложни събития, където се търси персонализирано обслужване от висок клас.
Хибридните събития също нарастват в популярност. Много събития вече предлагат възможност за участие както на място, така и онлайн, като така се разширява обхватът на аудиторията. Технологии като виртуална реалност (VR) и разширена реалност (AR) ще увеличат възможностите за интеракция с аудиторията и ще променят начина, по който се провеждат събитията, като ще предоставят нови, иновативни формати за участниците.
В същото време, някои традиционни професии в индустрията ще преминат през значителни трансформации. Например, барманите и сервитьорите ще бъдат все по-ценени за висококласни локации, където личното обслужване ще бъде част от уникално преживяване. Това създава възможности за луксозни събития и нови бизнес модели в тази област. Индустрията върви към по-голяма ефективност и дигитализация, като адаптацията към тези промени ще бъде ключова за бъдещото оцеляване и успех на бизнеса.
Какъв беше вашият най-голям успех и какво представлява най-голямото ви поражение в предприемачеството?
За мен успехът е свързан с хората, които привличаш – партньори, екип, клиенти. Това, което ме изпълва с гордост са именно хората около мен. Фактът, че работим с Appolica – компания, към която съм изпитвала възхищение още преди да стане наш технически партньор, е ключов признак и фактор за нашия прогрес. Най-ценният индикатор за това, че това, което правим има смисъл, е доверието на клиентите – вярата им в нас и в това, което изграждаме заедно дори и на толкова ранен етап от компанията.
Около мен има, също така, невероятни ментори, към които се обръщам при важни и трудни решения. Предприемачеството често е самотно, но да имаш хора, на които можеш да разчиташ, е истински дар.
Най-големият ми провал беше неуспешната продажба на първата ми компания. Тогава бях неопитна и наивна, вярвайки, че всички около мен действат с най-добри намерения и общия интерес. Но бързо разбрах, че не е точно така. Този опит ме научи на два важни урока – никога не слагай всички яйца в една кошница и, ако планираш да продадеш компания, започни много по-рано, а не когато тя е на върха на успеха си и P&L е в най-добрата си форма.
След този период станах малко по-цинична и недоверчива, но вярвам, че в здравословни количества може да бъде полезно.
Коя е любимата ви книга, подкаст и филм и какво ви привлича в тях?
На вашите читатели препоръчвам няколко книги, подкасти и филми, които са ми направили силно впечатление и биха могли да бъдат полезни или вдъхновяващи.
Препоръчвам следните книги:
📖 „Психология на тълпите“ – Густав Льобон
Изключително актуална книга за съвременния политически климат и нарастващото разделение между хората.
„How to Run Your Own Life“ – Jut Meininger
Макар и трудно откриваема, тази книга е ценна за всеки, който осъзнава, че някои от моделите му на поведение не работят в негова полза и иска да ги промени.
„21 урока за 21 век“ – Ювал Харари
Въпреки че не споделям много от тезите му, Харари е автор, чиито книги определено си заслужава да се прочетат. Тази конкретно е чудесно четиво за размисъл върху актуалната обстановка в глобален аспект.
Подкасти:
🎙 „20VC“ – Harry Stebbings
Задължителен за всеки предприемач, който иска да задълбае в икономическите аспекти на различните компании и иска един ден да стане инвеститор.
„History Meets Finance” и “Economics Explained“
Страхотни подкасти за всеки, който иска да разбере по-добре връзките между историята, финансите и икономиката в съвременния свят. Както и за всеки, който има интерес да инвестира на фондовата борса в акции, облигации и БТФ-и (Борсово търгувани фондове).
„The Diary of a CEO“
Чудесен подкаст за всеки, който се интересува от човешкото поведение и мотивация. Въпреки това, не бих го нарекла особено полезен за придобиване на технически знания в сферата на предприемачеството.
Филми:
🎬 „The Devil’s Advocate“ – Taylor Hackford
Един от най-любимите ми и запомнящи се филми.
„Кръстникът“
Истинско произведение на изкуството – не само от кинематографска, но и от житейска гледна точка.
„Kill Bill“ и „True Romance“
Два от любимите ми филми на Куентин Тарантино – стилни, динамични и незабравими.
„The French Dispatch“
Филм, за който често се сещам. Уес Андерсън е един от гениите на нашето време.
Какво е да бъдеш жена предприемач? Смятате ли, че жените имат равни стартови условия в предприемачеството спрямо мъжете? Какви промени са необходими в общественото възприятие и нагласите към дамите в бизнеса?
Жените по природа вдъхваме живот в нещата, така че в някои отношения сме с две крачки напред. Освен това притежаваме изключително силна интуиция, а някои от най-добрите бизнес решения се взимат именно на тази основа.
Ще ви издам една малка тайна – мои приятели са ми споделяли, че едни от най-добрите си бизнес съвети са получавали от съпругите си. Говорим за компании с месечен оборот от осемцифрени суми.
Данни от периода 2014 – 2022 г. показват, че 41-те компании, ръководени от жени в S&P 500, са се представяли значително по-добре от тези, управлявани от мъже. Според Fortune дори три пъти по-добре. Причината за това е не непременно, защото жените са “по-добри” от мъжете в управлението на компании, а защото от нас се изисква три пъти повече да доказваме компетентността си, за да получим възможности за развитие. При мъжете се дават възможности на база потенциала им, а при жените се дават на база предходни заслуги и доказан прогрес. Това е във всяка индустрия и го прави много предизвикателно да разгърнеш пълния си потенциал, когато непрестанно се бориш въобще да ти се даде шанс.
Има и други предизвикателства.
Смислените сделки често се случват в неформална среда – на обяд, вечеря или друго събитие, където разговорите текат по-естествено. За да стане някой твой инвеститор или партньор, първо трябва да се опознаете като хора, да разберете дали споделяте сходни принципи, ценности и визия за бъдещето. И тук идва трудната част – за един инвеститор е доста по-неловко да покани жена-предприемач на вечеря, обяд или спортен мач, за да я опознае професионално, отколкото ако срещу него стои мъж предприемач.
Дори и двете страни да са в сериозни връзки, винаги има едно напрежение, една граница, която не трябва да се прекрачва. А как да създадеш доверие в такава среда, без да изпращаш грешни сигнали? Това изисква наистина сериозни умения и от двете страни и понякога е неловко. Общите теми извън бизнеса, които разчупват леда също са по-малко. Трудно мога да изкажа мнение за последния NBA мач или за техническите способности на Porsche 356, например.
Едно от решенията е да има повече жени инвеститори на масата. Често съм единствената жена в стаята, което винаги внася една особена динамика, дори и аз да не съм от притеснителните хора.
Сблъсквала съм се и с другата крайност – инвеститор, който откровено прекрачва граници, а когато се опиташ да ги поставиш, влиза в ролята на жертва. Но вярвам, че човек не може дълго да крие истинската си същност – рано или късно всичко изплува на повърхността. Така че тези казуси все по-малко ме притесняват с годините.
Менторствате ли и какво означава за вас менторството? Колко важно е да имаш подкрепяща среда и да бъдеш заобиколен от хора с подобни идеи и визии?
Предприемачеството е едно от най-самотните предизвикателства. Особено в началото, когато си първият от приятелския си кръг, който поема по този път. Постепенно губиш общите теми с приятелите и семейството си – не защото не те обичат или подкрепят, а просто защото животите ви поемат в различни посоки. Настъпва един много труден период – старият ти социален кръг вече не ти е толкова близък, но новият още не е изграден. Затова е изключително важно да имаш ментор или просто някой, който е една идея по-напред от теб и с когото можеш да си говориш от време на време. Само разговорът с някой, който те разбира, може да направи огромна разлика.
Аз винаги съм на линия, ако някой има нужда от съвет. Често получавам съобщения в LinkedIn или Instagram, ако мога, се включвам на кратък разговор, а ако не, записвам бързо гласовo съобщение.
През годините съм участвала като ментор в Mentor The Young и други подобни програми и знам, че менторството работи много добре, дори когато човекът срещу теб е само с 2-3 крачки по-напред. Това прави разговорите по-открити, без да поражда усещане за imposter syndrome в ментито.
Затова вярвам, че ако си натрупал малко опит, но все още не се чувстваш „експерт“, пак можеш (и трябва) да бъдеш ментор. Често именно хората, които са най-близо до старта, дават най-ценните насоки, защото още пазят пресни спомени от трудностите по пътя.
Според вас, какво влияние оказва Varnapreneurs върху предприемаческата среда в гр. Варна и региона?
На последното събитие на Varnapreneurs, се огледах около себе си и ме впечатли колко много млади хора имаше. И се замислих колко ми липсваше подобно обкръжение, когато аз бях ученичка. По онова време нямаше такива събития и беше почти невъзможно да намериш съмишленици, с които да говориш за бизнес и работа когато си под 18 г.
Аз започнах да работя още в 8-ми клас и бях ужасно слаба ученичка. Училището просто не ме вълнуваше – нито предметите, нито съучениците ми. Постоянно търсех хора, с които да си говоря за нещата, които наистина ме интересуваха. Единственият човек, с когото можех да обсъждам бизнес идеи, беше баща ми, но той нямаше особено много време… А и, естествено, като родител, повече го интересуваше дали ще си завърша образованието, отколкото какви работни проекти ми се въртят в главата.
Затова смятам, че Varnapreneurs прави нещо наистина ключово – създава среда, която преди просто не съществуваше. Страхотно е че се канят толкова успешни предприемачи от цялата страна. Варна е голям град, но все още е изолирана от София, най-вече заради липсата на магистрала. А каквото и да си говорим, предприемаческата екосистема в момента е най-активна именно в столицата.
Ще бъде интересно, ако събитието започне да привлича и гости от Румъния и се разрасне в истинска източноевропейска предприемаческа общност. Колкото повече стопяваме границите, толкова по-ясно ще показваме на учениците и студентите, че от България може да се изгради международен бизнес.
С две думи – страхотни сте. Благодаря искрено на целия екип за това, което правите.
Предприемачески поглед: Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Както казват, най-добрият начин да предвидиш бъдещето е като го създадеш. Според мен в България все още си играем на предприемачество и не рискуваме достатъчно. И тук соча с пръст към инвеститорите. Това се забелязва по начина, по който инвестираме в едни и същи играчи или в такива със сходен профил, без да разчупваме статуквото.
Една от моите мисии е да създам фонд за капиталови инвестиции в региона на Източна Европа (EET), който да е по-рисков играч и да подкрепя повече жени предприемачи. Не само като слоган на сайта си, както е в момента. Разбира се, това е визия за след 15 години – когато вече съм се утвърдила като успешен предприемач с поне един exit зад гърба си и мога уверено да навигирам по-младите.
Снимков материал: Личен архив А. Икономова
Автор: Габриела Трендафилова
