Понякога големите мечти и силното желание раждат страхотни предприемачески идеи. Дори когато нямаш опит, а разполагаш само с вдъхновение, вяра и хъс. Така преди 10 години, без да притежава ноу-хау (know-how), пазарен опит или значителни ресурси, Радостин Русев създава “Белун” – малко семейно производство, което днес стои зад над 130 продукта – тахани и ядкови кремове, продава се в 25 държави и работи за близо 70 чужди марки. И всичко това чрез сайт за 8 евро!
Историята му доказва, че с упоритост, страст и отдаденост дори най-смелите и „луди“ идеи (а историята показва, че точно те често се оказват най-успешни) могат да се превърнат в устойчива, полезна и здравословна реалност. “Белун” е пример за това как българското предприемачество може да бъде конкурентоспособно на световния пазар.
Започнал от нулата, без опит, но с много смелост, Радостин Русев успява не само да създаде бранд със собствена идентичност, но и да го изведе извън пределите на страната. Днес той и съпругата му Диди управляват бизнес, който работи с клиенти от четири континента, създават нови и разнообразни рецепти (дори ги сънуват) и вълшебно смесват вкусове, които докосват не само небцето, но и сърцата и душата – вдъхновявайки новото поколение производители и предприемачи.
Преди десетилетие, в кухнята – с блендер в ръка и голяма мечта, Радостин започва да експериментира с тахан. Идеята е „луда“, но истинска – да даде стойност на реколтата от семейните орехови и лешникови насаждения. Днес „Белун“ е производител със собствен стил и вкус, който залага на чисти съставки, устойчиви практики и продукти, създадени с грижа към здравето ни.
Ето как изглежда автентичният вкус на българското предприемачество. Прочетете интервюто и се вдъхновете!
Радостин, представете се на нашите читатели с няколко изречения.
Казвам се Радостин Русев, на 38 години, родом от град Добрич. Щастливо женен, баща на две прекрасни дъщери – семейството е най-голямото ми вдъхновение и опора.
Завърших Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където придобих бакалавърска степен по социология и магистърска степен по бизнес администрация.
Вече десет години, заедно със съпругата ми Диди, развиваме семеен бизнес, посветен на производството на тахани. Брандът „Белун„ се утвърди с безкомпромисно качество и автентичен вкус – отражение на нашата отдаденост и стремеж към чисти, вкусни и натурални продукти.
Как решихте да се занимавате с този бизнес и какво ви вдъхнови да се специализирате в производството на тахани и ядкови масла?
Преди 15-16 години баща ми направи инвестиция в насаждения от орехи и лешници. Аз исках да намеря начин, с който да добавя допълнителна стойност към очакваните бъдещи реколти от собствени ядки, за да не зависим по един или друг начин от търговци и прекупвачи на ядки. Да продаваме ядките под формата на тахан се оказа най-подходящият начин.
След няколко седмици опити с блендер в домашна обстановка, закупихме първите малки машини, устроихме и регистрирахме малък цех, и така започна всичко.
След като вече имахме нужното оборудване, можехме да правим не само тахан от орехи и лешници, но и от всякакви други ядки и семена. Голямото портфолио, с което стартирахме, бързо ни направи интересни и търсени на пазара на натурални храни.
Предлагате ли уникални или специални продукти, които не могат да бъдат намерени другаде? Как подбирате съставките? Сътрудничите ли си с местни производители и използвате ли български продукти?
Имаме много такива продукти! Произвеждаме голяма гама от кремове на основата на нашите тахани.
Всички рецепти са разработени при нас и са уникални. Не сме взаимствали рецепти от други производители. Дори някои от по-новите конкуренти копират нашите рецепти.
Имаме кремове с лиофилизирани плодове, солен карамел, коледен вкус, бананов хляб, червено кадифе и прочие.
Подбираме съставките много внимателно. Работим само с предварително проверени и одобрени доставчици на суровини и материали. Имаме вътрешна процедура за вкарване на нови доставчици и всичко се следи много стриктно. Държим съставките да са натурални и чисти. Не използваме изкуствени емулгатори, оцветители и подобрители. Не използваме палмови мазнини. Всичко е натурално.
Използваме някои български продукти като бадеми, лешници, орехи и слънчоглед. Като цяло, обаче, е доста сложно с местните производители, защото не са свикнали да бъдат изрядни с документацията и рядко могат да отговорят на стандартите за качество, които са ни необходими. За съжаление, понякога дори не искат да инвестират малка сума в анализи за качество на собствената си продукция.
Устойчивото производство е във вашето ДНК – как се поддържа баланс между качество, етика, професионализъм и рентабилност?
Такъв баланс няма. Всички те трябва да накланят везната заедно в една посока. При нас качеството е на фокус. Винаги! Не бихме могли обаче да го постигнем, ако не се усъвършенстваме всеки ден, ако не учим постоянно, ако не се целим да създадем най-добрия екип около себе си, ако не работим с най-добрите доставчици и суровини. Така с упоритост и постоянство рентабилността е гарантирана.
Как пандемията се отрази на бизнеса ви и как успяхте да се адаптирате?
При нас пандемията беше бустер за бизнеса. В ситуация, в която всички си стояха вкъщи, ние имахме право да работим, тъй като произвеждаме хранителни продукти. Първоначално обаче при първия локдаун всичко спря за около два месеца. Изпълнихме наличните си поръчки, а не постъпваха нови. Не знаехме какво ни очаква. Наложи се да освободим няколко от служителите ни, които все още бяха в изпитателен срок. След това изведнъж започнаха да валят поръчки – все по-големи и по-големи.
Много от нашите чуждестранни клиенти са онлайн търговци, а в този период онлайн търговията претърпя бум и значителен ръст. Хората започнаха да купуват дори хранителните си продукти по интернет. Така имахме нужда от повече суровини и повече материали, за да можем да изпълняваме поръчките си. Голямото предизвикателство тук беше, че цените на всички материали скочиха драстично. Цената на електроенергията нарасна чувствително, а разходите за хигиенни материали, почистващи препарати и дезинфектанти също се увеличи значително – ресурси, които в нашето производство са от съществено значение и се използват ежедневно. Всичко това доведе до огромно покачване на разходите за производство, но все пак можехме да работим и да произвеждаме, въпреки значително намалелия марж. Нямахме почти никаква възможност да покачим цените на продуктите, защото точно в този момент клиентите ни бяха много чувствителни към такива промени. Успяхме да задържим (за наша сметка) цените на продуктите, но пък така си осигурихме постоянен поток на поръчки. При втория локдаун всичко се повтори почти идентично. Но въпреки всичко, пандемията ни укрепи.
Как се променя отношението на българите към натуралните продукти през последните години? Приема ли пазарът достатъчно добре продукти като вашите или все още има нужда от „вкусова култура“ и образование по темата за здравословното хранене?
Натуралните и био продуктите са отделен пазарен сегмент и определено не са по вкуса на всеки. Не защото хората не могат да си ги позволят, а по-скоро защото не всички ги разбират и ценят. За някои не е приоритет да се хранят качествено – за голяма част от хората по-важно е храната да бъде евтина и в по-голямо количество.
В България, както и в останалата част на Европа, през последните години се наблюдава устойчив ръст в търсенето на натурални и био храни. Разбира се, в Западна Европа този сегмент е значително по-развит, но пазарът у нас следва същата посока, макар и с малко по-бавно темпо. Все повече българи търсят здравословни и чисти храни – както за себе си, така и за близките си. Много хора използват нашите продукти като хранителни добавки, които им осигуряват допълнителна доза енергия или подсилват организма. В началото обаче често се налагаше да обясняваме какво точно представлява таханът – и че това не е халва.
Разкажете ни за продукт, който е възникнал неочаквано – било то от грешка, вдъхновение или клиентска идея.
Нямаме продукти, създадени случайно. Всеки продукт е внимателно обмислен и предварително тестван. Процесът на разработка отнема време – нужно е да се изпробват различни рецепти и пропорции. Всяка проба получава пореден номер, а някои от тях преминават през множество версии. Много проби, въпреки добрия си вкус, никога няма да стигнат до пазара, защото не ги смятаме за достатъчно добри. Пускаме само най-доброто – онова, което самите ние намираме за впечатляващо.
Едни от най-интересните ни продукти са био кремовете кашу и бадем солен карамел. Имах силно желание да създам рецепти с тези съставки, но първоначалните тестове не даваха добри резултати – не успявахме да постигнем нито желаната консистенция, нито задоволителен вкус.
Нещо винаги липсваше и не успявах да открия точните съставки и пропорции. Може би защото мислех прекалено много за тях, една нощ ги сънувах. Събудих се, записах съставките и приблизителните количества, за да не ги забравя. След това създадохме нови проби – и те се получиха прекрасно.
Днес изнасяте в 23 или 24 страни – как постигнахте това? Кои бяха ключовите стъпки към глобализацията на един български бранд?
Всъщност са 25. До момента сме изнасяли продукция за 25 страни на 4 континента. Важно е да кажа, че повечето от продуктите, които изнасяме, са за Private label. Произвеждаме продукти с етикети и марка на клиента. Гъвкави сме и това ни дава свобода, защото не е необходимо да инвестираме много средства за маркетинг, входни такси в магазините, дистрибуция и т.н.
Преди около 8 години купих един домейн – nutbutters.eu и без никакви познания как се прави сайт, успях да направя една страница с описание на дейността, продуктите, контакти и няколко снимки на фъстъчено масло. Невероятно, но много скоро от там започнаха да идват много запитвания от чуждестранни клиенти. Този доста зле направен сайт се беше позиционирал много добре в Google. Считам това за най-добрата ми инвестиция от 8 евро!
Възможно ли е в България да се прави успешен бизнес?
България е много добро място за бизнес. Данъчен рай. Много чуждестранни предприемачи ни завиждат за данъчните ставки, които имаме.
В България има много добри възможности, стига да си креативен, да си предприемчив и да ти се работи. Можем да бъдем много конкурентни. Европейските пазари са отворени за нас. Сравнително лесно можем да транспортираме стоки от точка А до точка Б в цяла Европа. Имаме достъп до образование, до технологии. Все още, на пазарен принцип, имаме и достъп до добра работна ръка.
Това, което прави нещата трудни, е голямата административна тежест върху бизнеса. Много често вместо да работиш, се налага да прекарваш дни наред в изготвяне на справки, декларации, статистики, отчети и други такива за какви ли не институции, които по някаква неизвестна причина нямат никаква координация помежду си. Мен лично това ме натоварва доста.
Един урок, който сте научили от работата си и сте убеден, че всеки трябва да научи в даден момент от предприемаческия си път?
Това, което съм разбрал, е, че всичко си има цена и ако искаш да вървиш напред, трябва да я приемеш и да я платиш. Ако не, тогава трябва да си търсиш друг път, по който да вървиш.
Тази цена не се измерва задължително в пари. Тя може да бъде свободното ти време, здравето ти, семейството ти, приятелите ти, отношенията ти с близките, но също така може да бъде стресът, неспокойният сън, умората, дългите работни дни без почивка и т.н. За всеки тази цена може да е различна, но всеки сам трябва да разбере каква е цената, която трябва да плати.
Откъде научихте за Varnapreneurs?
Научих за Varnapreneurs от публикации във Facebook, най-общо казано. Един ден попаднах на публикация за едно от събитията в The Brick Port и ми се стори много интересно. От тогава със съпругата ми посещаваме всяко събитие.
Как според вас Varnapreneurs развива предприемаческата среда във Варна и региона?
За мен е много интересен фактът, че Varnapreneurs събира на едно място хора със сходни и в същото време с различни интереси. Това са хора, които горят в своите идеи и са нетърпеливи да разкажат за тях, да почерпят от чуждия опит и да обменят знания и идеи. Рядко можеш да попаднеш в друга такава среда, където всеки малко или много иска да се развива и да осъществи своите предприемачески идеи. Това малко или много подхранва амбицията и енергията ти. Когато виждаш толкова много предприемчиви хора на едно място, те обхваща много приятен позитивизъм. Разбираш, че пътят, по който вървиш, е правилен и че няма как да се откажеш от това, което си започнал.
Мисля, че за мен точният израз, с който мога да отговоря на въпроса, е „Обмен на енергия“.
Предприемачески поглед: Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Мисля, че следващите 10 години няма да са много лесни като цяло за бизнеса и предприемачеството в България. Казвам това, имайки предвид странната и несигурна геополитическа ситуация, в която се намираме. Възможно е да преживеем нова доста сериозна световна икономическа криза. Мисля, че има всички предпоставки за такава. Дано не съм прав, но така или иначе това е циклично събитие, което рано или късно ще настъпи. Как ще преминем през едно такова събитие, зависи от това до колко сме гъвкави да се променяме и нагаждаме.
Виждам, че много от младите предприемачи в България са в сферата на IT, AI и дигитален маркетинг. Тоест. имаме доста хора, които могат да се погрижат добре за технологичното развитие на България. Иска ми се обаче да виждам повече млади предприемачи, които да имат идеи за развитие в малко по-„физическо“ измерение, каквото е производството. Без значение дали ще произвеждат високотехнологични чипове, части за коли, мебели, козметика и т.н. Давам си сметка, че това е доста по-сложно, защото изисква много повече ресурси – финансови, материални и човешки.
Снимки: Личен архив Радостин Русев
Автор: Габриела Трендафилова
