Интервюирам Джоли, както наричат Йоана близките и приятелите ѝ за втори път, знаейки, че това интервю ще е още по-вдъхновяващо, полезно и емоционално. Може да се уверите сами в това, но първо нека да ви представя Йоана.
Йоана Иванова е млад родител, учител по английски език и автор на иновативни образователни материали. Тя се отличава с креативни подходи в преподаването и с това, че създава първия в България „учебен център на колела“ – Jolly’s Class. Благодарение на своя предприемачески дух, през 2022 г. Йоана е удостоена с приза „Млад предприемач в сферата на образованието“. През 2023 г. тя получава и престижната награда „Златна ябълка“ в категория „Герой на децата“ от Национална мрежа за децата. Йоана продължава да развива образователни проекти, като втора година активно организира и провежда безплатната инициатива „Университет за гимназисти“. Тази година (2024) Йоана организира националното състезание по английски език Jollympics. Съвсем скоро, през септември 2024 г., Йоана спечели приз за “Млад предприемач на годината – 2024” в категория “Иновации в образованието”, организиран от Община Варна, Дирекция „Образование и младежки дейности” и подкрепен от няколко сериозни асоциации – “Да съхраним жената”/Association “To Preserve the Woman” и Асоциация “Образование, иновации, развитие”/.
Йоана е доказателство, че мечтите и целите се постигат с упорит труд, усилия и непоклатима решителност. Йоана е пример за това, че когато истински обичаш това, което правиш, всяко предизвикателство се превръща в удоволствие, а работата не се усеща като задължение дори за миг!
Йоана, бихте ли се представила на нашите читатели? Кога, как и с какво започва вашият професионален път?
Професионалният ми път започва през 2013 г., но аз всъщност никога не съм била неработеща. Казвам го по този начин, защото, докато си ученик, прилагателното “безработен” не е особено подходяща дума.
Та, аз работя, откакто се помня. Когато бях в 3-ти клас, майка ми ме учеше на приходи и разходи и как се изчислява печалба. Помня лятото след 4 -ти клас, тогава ми купи една кутия пълна с “диско въшки” и определи цена за единична бройка. Обясни ми какви отстъпки мога да правя за по-големи количества и ме пусна из квартала да продавам, като всяка вечер си водих нещо като детски “сметкоплан”! (смее се).
От 8-ми клас работя на курорта Златни Пясъци – продавала съм сувенири, плела съм плитки и съм правила татуировки, работила съм в чейндж бюро, а последното лято там работих като барманка и сервитьорка. Имала съм много прекрасни преживявания, както и не толкова хубави, но винаги съм свързвала работата със забавление и удоволствие. Затова и навсякъде винаги съм се отличавала и са ми гласували пълно доверие, независимо от възрастта и съответно бързо съм била повишавана.
С преподаване се захванах през 2012 г, след като се върнах от бригада във Флорида /САЩ/, където отново бях бързо повишена в мениджър и на двете ми работни места. Есента на 2012 г. започнах съвсем случайно, но много екзалтирано, работа в един учебен център и съвместявах университета, работата и началото на семейния живот, а бях само на 21 години. Наслаждавах се на динамиката, захващайки се с няколко неща едновременно, научавайки се да приоритизирам и да се адаптирам към промените. На 23 г., докато все още учех, вече магистратура в Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“ и бях сложила началото на развиване на собствен кабинет по английски език, забременях и родих. Тежка бременност, последвана от още по-тежко и животозастрашаващо раждане. Но това малко недоносено човече преобърна целия ми живот и след 2 години то се оказа причината за появата на Jolly’s Class/Джолис Клас! В учебния център, преди да родя, водех курсове на съдии, прокурори, моряци, учители – все възрастни курсисти, повечето с уважавани професии, но никога не бях работила с деца. Със започването на частните уроци обаче, основната ми група ученици бяха деца на възраст между 4-5 клас и работата с тях се оказа най-вълнуващото преживяване за мен. Така следващите две години отминаха неусетно, като по едно време работих и паралелно в аптека за 3-4 месеца, но преподаването си остана основната ми работа.
Открих, че съм емпат и това ми помага да изградя силна връзка с учениците, а те доверят ли ти се веднъж – можеш да постигнеш всичко! Това е една изключително отговорна роля – учителската, ти си хем страничен човек, хем близък на семейството – приемат те за свой, доверяват притесненията и уязвимостите си. Благодарна съм на всички родители на всичките ми деца за огромното доверие, което ми гласуваха!
Учебен център на колела звучи много интересно. Всъщност какво се крие под това наименование и какво е различното в Jolly’s Class, спрямо познатите на всички ни учебни центрове?
Всичко в Jolly’s Class e различно!
Както споменах, “Джолис Клас” се роди малко след раждането на първото ми дете и растеше заедно с него, заедно с нас. През 2017 г. имах една шепа частни ученици, с които си учихме всеки следобед (е, значи не са били съвсем шепа (смее се). По това време не планирах да се развивам в тази сфера, изчаквах времето, в което детето ще започне да посещава градина, за да започна да си търся работа като медицински представител. Но нали знаеш как става – направи си планове, за да се развалят. До края на 2018 г. вече имах толкова много уроци, че не можех да поема нови и започнах да си търся помощници. Дълго време “държах” концепцията, че търся млади майки, които имат нужда от работа. Жени, дори без опит – обучавах ги, бях на телефона почти денонощно, помагайки във всякакви аспекти – от това как да си структурират уроците, до това как да реагират в дадена ситуация. В края на 2018 г. вече имах екип (не много голям), но достатъчен да покрие нуждите на търсенето.
От тогава все още следвам същия принцип на работа – използвам силните страни на учителите и им намирам курсисти, които търсят същото, каквото те предлагат. Учителите в екипа ми са разпределени по възраст и район. Никога няма да свържа малко дете с преподавател, който иска да работи само с възрастни или човек с ниско ниво по дадения език, с учител предпочитащ динамиката на водене на занятия за напреднали.
Всеки човек учи различно, възприема и запомня различно, независимо от възрастта, пола и социалния статус и важното е да изградиш правилния подход към този човек, за да започнат да се случват нещата ефективно. Особено при възрастните – те най-често в началото са най-мотивирани и ентусиазирани. Искат да учат, да имат много занятия, да напреднат бързо, но реалността е различна, те живеят в динамиката на заетите хора – заети ментално и физически и там е важно нещата да се случват бавно, но качествено. Важно е да харесат учителя си, да му се доверят и да приемат уроците като едно приятно време, извън сивото ежедневие.
Всъщност, успехът зависи от стратегията. А аз още в първия си разговор с един потенциален клиент прилагам различни такива. Винаги съм се шегувала, че използвам SWOT анализа (икономически анализ, при който се разглеждат силните и слабите страни на вътрешната среда на организацията и предимствата и заплахите от външната среда) при работата с курсисти – определяйки силните и слабите им страни (притеснения, пропуски, таланти) и на база тях избирам предимствата на съответния учител, който да се справи със заплахите на външната среда! И до момента грешно подбраните учители се броят на пръстите на едната ми ръка!
Занятията се водят от стратегията за преподаване, където ученикът е в центъра и спрямо него се изгражда план за преподаване.
От малко дете приятелите ми ме наричат Джоли и когато реших да направя страничка във Фейсбук, за да може желаещите да учат да не ми пишат на личния профил, мъжът ми ми предложи да я кръстим класът на Джоли (Jolly’s Class). A частта с учебен център на колела се появи интуитивно, тъй като в началото единствената услуга, която предлагахме, бяха индивидуални частни уроци с домашни посещения от страна на учителя, предоставящи спокойствието на родителите да не се притесняват за децата си.
През годините сме развивали различни услуги – психологически, логопедични, корпоративни, обучения на учители, но тази си остана сърцето на школата. Три години подред, по случай 1 юни, организирах безплатннеи събития за децата на Варна, правила съм обучения за родители, имам издадени три образователни продукта и не спирам да следвам и сбъдвам всяка своя мечта! Миналата година (2023) реших да направя състезание по английски език и още април месец то беше факт – събра над 50 ученика от 1 до 6 клас. А тази година състезанието беше на национално ниво, като се състезаваха деца от цялата страна. То, разбира се, отново е далеч от традиционното.
Но нищо от това не би било възможно без подкрепата на съпруга и семейството ми и без помощта, доверието и опората на работното ми семейство – екипът на “Джолис Клас”!
В момента с какви проекти се занимавате и какво планирате за идната 2025 година?
Тази година подхванах още една диня под мишницата си!
Открих частна занималня. Кандидатствах в търг за помещение в Технически Университет – Варна, спечелих го и от 17.09.2024 г., малките курсисти се ширят в 80 кв.м. помещение, организирано в два своеобразни къта – за учене и за релакс. Организирах топъл, домашно приготвен обяд за децата, на цената на купон за стола и осигурих прекрасна преподавателка, която поддържа връзка с родителите, за да бъде обучението на децата максимално точно и ефективно!
Извън занималнята, смятам да доразвия помещението с организирането на други курсове – английски език за деца и подготовка за НВО (Национално външно оценяване).
Предстоят и Jollympics 3 – олимпийските игри по английски език, а мащабната ми програма – “Джолис Академи – Университет за гимназисти” вече стартира с посещения в Окръжен съд – Варна.
Kак се зароди идеята за програмата „Университет за гимназисти“? Важно ли е решението на випускниците как да продължат образованието си да е взето информирано, усещайки академичната атмосфера на терен?
Идеята за програмата се роди в един разговор през април 2023 г., когато научих за една прекрасна инициатива в Швейцария – Университет за деца. Държавна програма, абсолютно безплатна за деца от 5 до 7 клас, целяща да обогати общата им култура, да ги запознае с различни професии и възможности за развитие, защото там изборът на гимназия е определящ за професионалното развитие на човек. Само ученици от определени гимназии могат да учат право и медицина например. И се замислих колко ще е полезно нещо такова да се случи и в България, но за по-големите ученици – за тези, на които им предстои един сходен по важност преход и решение. И докато романтизирах обстановката, като един предприемач, започнах да разсъждавам какво мога аз да предприема, за да помогна и да бъда полезна на тези деца. Няколко седмици по-късно бях на образователен форум в Икономически Университет – Варна и там споменах на една своя позната, преподавател по Маркетинг, за мечтата си. Тя беше толкова възхитена, че побърза да сподели със заместник-ректорите по учебна дейност на Икономически университет – Варна, Технически Университет – Варна и Медицински университет – Варна. Бях притеснена, защото целта ми беше тази програма да е безплатна за децата, но нямах идея откъде ще намеря средства, за да платя за наем на залите и хонорар на преподавателите. За моя огромна изненада, всички те казаха, че са съгласни да участват безвъзмездно!
И така август месец седнах да пиша Проект. Нещо, което никога не съм правила, но се оказа, че съм се справила доста добре. Разбира се, имаше неочаквани предизвикателства – никога не бях писала официални административни писма, нямах контакт с училищата, но в крайна сметка, когато не спираш да работиш и да влагаш енергия в нещо, няма как да не се случат нещата. “Няма как да няма как” е мото, което ме движи в 90% от времето.
Това начинание ми коства много усилия и труд, но накрая успешно стартирахме годината на 21.10.2023 г. в Икономически Университет – Варна, където дойдоха повече от 60 ученика! За една академична година успяхме да посетим Икономически Университет – Варна, Технически Университет – Варна, Медицински университет – Варна, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и Висше училище по мениджмънт (Varna University of Management) по няколко пъти. Готвихме в професионалната кухня на Кулинарния институт, решавахме управленски казуси по Предприемачество в Икономически Университет – Варна, навигирахме кораби в Технически Университет – Варна и Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, научихме как се произвежда електричество от възобновяеми източници и как изглеждат ДВГ-тата в Технически Университет – Варна, участвахме в лекции по висша математика, изкуствен интелект, киберсигурност във Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, посетихме костния музей в Медицински университет – Варна и участвахме в експерименти по Химия и Физика, посетихме фантомна зала в Денталния факултет и няколко ученика, дори пробваха да работят с “машинката”. В края на годината посетихме аптека от веригата “СоФармаси”, за да запознаем учениците с професиите там и РВД – Варна – за да разберат какво е нужно, за да станеш ръководител полети.
В заключение, ще кажа, че е важно да могат тези деца да вземат информирано решение за бъдещето си, разбира се, че е много по-ефективен личния контакт и опит, посещавайки всяко място и потапяйки се в атмосферата. Тази година (2024) стартираме с менторска програма с Окръжен съд – Варна.
Сблъсквали ли сте се с т.нар. предприемаческият бърнаут? Как горите в работата си, без да “прегаряте”?
Сблъсквала съм се, не веднъж. Не мога да кажа, че се справям – много е трудно да си жена, майка и предприемач. Преди две години развих остра, идиопатична уртикария – състояние, при което тялото ти реагира все едно си алергичен към всичко, а алергичните реакции се проявяват в сърбящи и болезнени петна по кожата и подувания на различни части от тялото. Най-тежките ми кризи са били, когато и в личния и професионалния ми свят има някакви сътресения. А това не е рядко – моите момчета се стараят да ме държат в норма. Малкият ми син си счупи двата крака последователно – преди третия си рожден ден и на четвъртият – по времето, в което аз организирах началото на Джолис Академи – Университет за гимназисти. Скоро, тази година, мъжът ми претърпя инцидент, а по това време аз вече бях в разгара на “Университета” и организацията около националното състезание “Jollympics Vol2”.
Но не се предадох и заедно преодоляхме всичко!
В работата съм имала и продължавам да имам много неочаквани и предизвикателни моменти, това е неизбежно.
Изобщо не вярвам, че съществува баланс работа – личен живот.
Баланс няма – има адаптивност спрямо динамично променящата се околна среда и непрестанна актуализация на приоритетните задачи.
Предприемачите биха ли могли да изиграят положителна роля върху българското образование и по какъв начин? Възможно ли е новаторство и предприемачество в сферата на българското образование?
Предприемачите са една група хора, независимо от пола и възрастта си, събрани от вътрешната мотивация да променят и да подобряват, да предприемат действия, с които да решат проблеми. Смятам, че тази прослойка от нашето общество е изключително важна за подрастващите и тези хора трябва да бъдат давани като пример, трябва да бъдат запознавани с младежите. Аз работя с много млади хора и съм съкрушена от апатията, която срещам в някои от тях.
И не спирам да говоря, да споделям опит, пример, дори “акъл” и искрено вярвам, че младите имат нужда от положителен пример, имат нужда от човек, който да им каже – трябвате ни тук, трябвате ни сега, нужни сте ни ангажирани, мотивирани и готови за борба, а не облъчени от негативните злободневни рутини!
Знаеш ли колко от хората, на които съм казала за EnduroSat и българските сателити в космоса? НИКОЛКО! А знаеш ли колко от тях се окриляват и изпълват с национална гордост като разберат? АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ!
Ето това е ефектът на примера на предприемачите.
Проблемите в българското образованието за съжаление са доста. Но все пак, кой е основния според вас? И какво решение бихте предложили?
Проблемите са толкова много, че не знам откъде да започна и как да определя най-важният. Важно е, че децата ни не са мотивирани да учат, но за жалост не получават и особена външна мотивация за това – учебните програми са сухи, претрупани с информация и на моменти с полу-истини. Например в учебника по “Човекът и природата” за 3-ти клас на сина ми пише, че дървото и стъклото са вещества. Аз съм внучка на инженер-химик и няма как да се съглася с това.
- Проблем са безумно претрупаните с информация уроци, които се дъвчат всяка година, вместо да се олекоти програмата за малките ученици и даден урок да се изучава само в по-горните класове.
- Проблем са делегираните бюджети и съм горда да споделя, че на тази тема съм си говорила и със заместник-ректори и те подкрепят мнението ми.
- Проблем са големите класове – от по 29-30 деца.
- Проблем е средата – стари, разпадащи се бази, липса на условия за разгръщане на талантите на учениците и тоталното отчуждаване на децата със затруднения.
- Проблем е, че образованието се свързва само с формалното такова.
- Проблем е, че вместо да се разглеждат децата като индивиди, те се обобщават в статистики и очаквания.
- Проблем е, че не се разглеждат силните им страни, таланти и желание за развитие, а дори и да се случи в някое единично училище, програмите бързо се закриват.
Проблемите са много и част от всички слоеве в сферата на образованието и докато не започнат да се предприемат мерки, ситуацията ще става все по-зле. Докато учим децата, че дървото е вещество, нямаме право да се оплакваме от резултатите от PISA (Programme for International Student Assessment – Програмата за международно оценяване на учениците е тест, оценяващ функционалната грамотност на учениците в различни страни по света и умението им да прилагат знанията си на практика).
Но все пак българското образование си има и позитиви, кои са те според вас?
Позитивите са, че е задължително и безплатно, че все пак се осигуряват помагала за учениците и има много примери за отдадени на професията учители и директори! Учителят е ключов фактор в изграждането на едно дете като личност. Положително е, че има съвременни будители, които да посочват пътя.
Образованието в България е сложен комплекс от лични и професионални фактори, спазващи определени юридически и политически правила и граници, оформени от поколенията преди това. Имаме “завет”, имаме примера в миналото, но трябва да го актуализираме и адаптираме спрямо живота днес.
Менторствате ли и какво е за вас да сте ментор?
Менторствам всеки ден. Всеки ден, в който аз се видя с някое дете – аз комуникирам с него като с възрастен човек, показвам как се решават проблеми, обсъждам как се постъпва в дадена ситуация, показвам личен пример и се старая да показвам и вътрешните му ценности и силни страни. Децата са чисти. Те се извайват по нашия пример.
А откъде научихте за Varnapreneurs?
Запознах се с Галин Стефанов на едно събитие на “Капитал” и от тогава се подкрепяме взаимно!
Често ли посещавате нетуъркинг събития?
Не. Честно казано съм имала горчив опит в миналото. Но това, което прави Галин, е на съвсем друго ниво – полезността и добавената стойност на всяка среща, организацията и професионализма само надграждат усещането за стил, премереност и качество!
Според вас, има ли необходимост да бъдат инициирани повече такъв тип нетуъркинг събития? Каква е ползата от тях, какво е личното ви мнение?
Такъв тип събития има, трябва да има повече събития, които се организират от Галин или професионалисти като него!
За финал, ако трябваше да дадете един-единствен съвет на тепърва стартиращите предприемачи, какъв би бил той?
Четох, че предприемачеството било умение, което се развивало с времето, но аз вярвам, че е и част от личността на човек. Ако вярваш, че можеш да промениш нещо в положителна посока, не се отказвай пред трудностите! На едно събитие за предприемачи ми подариха самолетче от лист хартия, на което имаше послание:
“Ако хартията може да лети, какво можеш ти?” – цитат на 11 годишно дете.
Снимков материал: Личен архив Йоана Иванова
Автор: Габриела Трендафилова
