Днес ви запознаваме виртуално с Деница Стефанова: вдъхновител, обучител, педагог и мост между хората и по-доброто, осъзнато и любящо общуване с другите, а и със самия теб!
Деница Стефанова е онзи фин и рядък човек, който не просто говори и мечтае за промяна, а я живее и създава около себе си. Начален педагог, майка, вдъхновител и основател на „Образователна общност – Варна“, Деница е женското олицетворение на желанието за смисъл и свързаност в едно общество, което често забравя да си поеме дъх от забързаното ежедневие и неспирните задачи.
Професионалната ѝ път обхваща широк спектър от роли: от учител в училище, през мениджър „Обучение и развитие“ в технологична компания, до опитен обучител по лидерски умения. Но голямата ѝ трансформация започва, когато става родител. Ставайки майка, тя се среща с философията на ненасилствената комуникация (ННК) – метод, разработен от Маршал Розенберг, който не просто променя начина ѝ на общуване, но и погледа ѝ към хората, света и, разбира се, към самата себе си (което, всъщност, е най-ценното)!
Днес, с ентусиазъм и силна отдаденост, Деница води лекции, работилници и групи за подкрепа на родители, учители и хора, които търсят повече лекота в общуването си. „Ненасилствената комуникация ми помогна да изградя връзка със себе си и да подхождам с любов и разбиране към другите“, споделя Деница. Тя вярва, че съвременното училище трябва да подготвя млади хора, които са уверени в способностите си, свързани със себе си, с другите и природата, и които учат през целия живот. С тази вяра и убеденост Деница носи надежда – надежда за бъдеще, в което хората се разбират по-добре и живеят с повече обич и уважение един към друг. Тази година става горд създател на практики и карти за осъзната радост и благодарност “Живот в благодарност”, с които се цели да вдъхновява хората!
Според Деница „всеки детайл е важен в една работа, а още по-важни са фините детайли в отношението и нагласата към хората, с които работиш.“, „всеки може да се научи да общува с повече обич и разбиране“, „всяка крачка към това е крачка към един по-добър свят“.
Прочетете защо за Деница „небето е лимитът“, защо „зарязва“ корпоративния свят и защо иска да отвори физически център за подкрепа на родители, педагози и детски специалисти, както и на деца и младежи. Вземете позитивното от нейните уроци като предприемач! Пригответе се за доза вдъхновение и надежда!
Пожелаваме ви приятно и осъзнато четене!
Деница, представете се на читателите ни?
Приятно ми е, аз съм Деница Стефанова! Като майка и начален педагог подкрепям родители и учители да имат съзнателен, овластяващ и човеколюбив подход към децата чрез групи за подкрепа, курсове и консултации, заедно с екипа си в “Образователна общност – Варна”. Отвъд това водя обучения, с цел подобряване на комуникацията и лидерство. Интересувам се от психология и духовни практики и обожавам да съм в природата и сред хора, с които да се обогатяваме взаимно. Водя природосъобразен начин на живот и възпитавам детето си като активен гражданин, загрижен за обществото и опазването на природата. От тази година съм и създател на практики и карти за ежедневна радост и благодарност “Живот в благодарност”, с които се целя да вдъхновявам хората да не губят фокуса си от всичко значимо, ценно и позитивно в живота им, и да са удовлетворени от себе си.
Каква беше първата ви работа? С какво се занимавахте, защо точно с това се захванахте? С какво допринесе тя за бъдещото ви развитие напред в годините?
Започнах професионалния си път като стажант в отдел „Офис мениджмънт“ в технологична компания. Забелязаха потенциала ми и съвсем скоро ми предложиха позиция в отдел „Човешки ресурси“. Беше изключително интересно за мен, и много бързо се разгърнах като професионалист. Развих множество умения и компетенции, преминавайки през няколко роли в отдела и достигайки до ръководни позиции, „потапяйки“ се в менторството на лидерите в организацията.
Умея да работя с хора и да се грижа за тях, затова не се поколебах да опитам този стаж и да си дам шанс, въпреки че тогава учех финанси. Първата ми работа ме научи на безценни уроци, като:
„Давай най-доброто всеки ден и ще бъдеш забелязан и оценен“ и „Всеки детайл е важен в една работа, а още по-важни са фините детайли в отношението и нагласата към хората, с които работиш.“
Тя ми даде да разбера, че определено няма да работя като финансист и че стремежът ми за благополучието на хората около мен е това, което ще ме води занапред в избора как ще се развивам и ще се проявявам като човек и специалист.
Професионалният ми път в технологичната индустрия ме зареди с увереност относно способността ми да служа на другите по начин, който наистина ги подкрепя както като хора, така и като лидери. Научих се първо да виждам човека зад позицията и да разбирам какво е важно за него, от какво се нуждае и за какво мечтае. Усвоих много ценни нагласи и умения за целеполагане, планиране и организиране на дейността, управление на хора и изграждане на пълноценни връзки с колегите.
Какво ви вдъхнови да се занимавате с образование и да преминете към неправителствения сектор? Какви бяха основните предизвикателства по този път? А каква беше мотивацията ви?
От дете съм загрижена за групите в обществото ни в неравностойно положение и участвам в различни инициативи по темата, в които имах възможност да общувам с деца и да се вдъхновявам от техния поглед към света.
След последната си позиция като мениджър “Обучение, развитие и организационна култура” си пожелах си да се заема с нещо, в което преживявам сентенцията “Небето е лимитът.” и да разгърна целия си потенциал в посока на това, в което намирам дълбок смисъл. А такъв намерих в благополучието и процъфтяването на децата… Това навярно бе повлияно и от желанието ми да бъда родител. Та, смело реших да зарежа корпоративния свят и да видя дали пък в образованието няма да намеря възможност да използвам уменията си за по-значими цели. Та, така записах педагогика.
Едно огромно предизвикателство беше липсата на практика и на съвременност в обучението ми като педагог в университета. Аз, обаче, предвид опита си до момента, добре знаех какво трябва да направя. Казах си: “Намери най-добрите и се учи от тях” – и действах! Проучих кои хора в България създават образователни решения, отговарящи на времето и на нуждите на децата, и започнах да се срещам с тях и да им пиша. Исках техните съвети какво да уча, от къде и търсех възможности да видя нещата на практика.
Започнах и да търся къде във Варна се събират будни учители, за да обменят опит и да са си подкрепа. Бях шокирана да установя, че няма такова място или онлайн пространство в града ни. Посещавах различни събития свързани с образованието и на една лекция за сугестопедията се осмелих да попитам: “Къде във Варна се събират хората, които се интересуват от алтернативно и съвременно образование?”. Получи се добра провокация към участниците и част от тях откликнаха на поканата да се съберем и да създадем пространство във Варна за учене и подкрепа за по-добро образование. Така на 14.11.2019 г. се срещнахме за пръв път и създадохме “Образователна общност – Варна”.
Първото нещо, което направихме, беше да започнем да изучаваме различните реформаторски педагогики и човеколюбиви подходи за деца в проекта “Образователни вдъхновения”. Всеки месец канехме специалист в дадено образователно направление да говори на събитие, организирано от нас, и събирахме и превеждахме ценни ресурси, които споделяхме във Фейсбук групата.
Интересът ми след всяка лекция и всеки изминал месец работа по проекта ме тласна и към допълнителни курсове и обучения “Психология на развитието”, “Монтесори”, “Валдорфска педагогика”, “Реджо Емилия” , “Ненасилствена комуникация и емпатия” и други.
Бихте ли споделили някои от ежедневните си навици и рутини, които спомагат развитието на работата ви всекидневно?
С радост! Всеки ден правя нещо за себе си – някакво действие, което ми казва “Аз съм си важна и се обичам”. Това понякога е йога, пилатес, понякога е един час четене на книга, пиейки ароматен чай, друг път е разходка до морето, среща с близък или да си сготвя нещо вкусно и да хапна, наслаждавайки им се.
Стремя се всеки ден да благодаря – правя го или преди лягане, или докато си мия зъбите, или спирам се в работния си ден и си давам 2-5-10 минути време да си кажа “Ето за това съм благодарна днес!”.
Практикувам благодарност от близо 10 години с различни прекъсвания. Не само, че не се отказвам от това, защото трансформира съзнанието ми и ме подкрепи да мина през много трудни житейски периоди и загуби, ами реших и, че искам да предам нататък своя опит и вдъхновение.
Така да подкрепя и други хора да си отгледат “ум”, с който, въпреки тревогите по миналото и плановете за бъдещето, въпреки хилядите задачи, отговорности в деня и цялия “шум” в главата, да може да забелязват стъпките, усилията, уроците, намеренията зад действията, възможностите, постигнатото от тях самите. Също така да държат фокуса си в нещата, които им носят дълбок смисъл и щастие.
Един урок, който сте научили от вашата работа, и сте убедена, че всеки предприемач трябва да научи в даден момент от живота си?
Споделям два, защото съм привързана и към двата. Първият е: „Има значение дали това, което правя, служи на другите и прави живота им по-добър.“ Вторият е: „Има значение с кого реализирам този принос и дали реализирането му ми носи удоволствие.“
Ако тези три неща са на масата за мен, аз имам неизчерпаема енергия да действам, да мечтая и да се радвам на пътя към мечтите си.
Без тези три ключови неща всяка предприемаческа идея вероятно би отишла „в канала“. Или, ако това не се случи и хората успеят да направят добри пари и да продадат бизнеса си, нуждата да допринасят за другите и за света ще продължи да ги „човърка“, а щастието им няма да е пълно.
Как открихте философията на ненасилствената комуникация и какво ви накара да се посветите на това да я популяризирате и практикувате? Колко важно е прилагането на ненасилствената комуникация в различните сфери, особено в деловите взаимоотношения и бизнес средите?
Открих я като млада майка, която беше загубила представа как да продължи – хем да бъде партньор на мъжа си, хем майка на детето си, хем жена, хем личност… Записах се на курс и усетих цялата философия на Маршал Розенберг (нейния създател) – толкова близка и присъща за мен. Сякаш някой преди мен е дал думи на нещо, в което цялото ми същество вярва, но което все още трудно разбирам с ума си и още по-трудно прилагам в живота.
Позволих си хиляди провали, докато се опитвах да практикувам този метод на общуване, и това ми помогна да започна да бера успехите от неговото прилагане. Станах по-мила със себе си, което си личи в моменти, когато не действам според ценностите и представите си за ненасилствено общуване. Започнах да се хващам кога обвинявам другите, и така реално да прехвърлям отговорността за моите нужди върху тях (а това, да си призная, никак не е „удобно“ за осъзнаване).
Все по-често говоря по начин, който кани другия да ме чуе и разбере (а често и да ми съдейства). Благодарна съм, че чрез тази философия започнах да бъда по-вярна на себе си, по-автентична и по-наясно с това, което ми е важно.
А в деловата сфера и бизнес средите… Ох, там (както и във всяка друга сфера) е пълно с неискреност, несигурност в човешките отношения и използване на власт, за да стане както ние искаме като лидери. Ненасилствената комуникация ни помага първо да видим другия като човешко същество, а не като враг, и да намираме решения „печеля-печелиш“ заедно с него.
Тя също ни дава възможност във всяка ситуация да поемем своя „дял“ от отговорността и да разберем кои наши нужди крещят за внимание, когато се чувстваме разочаровани, плахи, гневни, недоволни, неудовлетворени, притеснени и прочие.
Как се развива “Образователна общност – Варна” във времето? Има ли нови формати и програми, които сте въвели, за да отговорите на нуждите на родителите, учениците и учителите?
Образователна общност – Варна се развива неочаквано за мен! 🙂 Вече 5 години се движи предимно от доброволческа дейност, със своите падения и възходи, и умът ми все още не побира колко много неща направихме и за колко хора допринесохме, основно на мускули и човешки ентусиазъм. Истински се гордея с екипа от хора, действащи на добра воля, и съм много благодарна на всички приятели и съмишленици, които вярват в идеите ни!
Последните 2 години развиваме 3 ежемесечни формата, които се радват на голям интерес. Два от тях са за родители, а третият е отворен за всички, които търсят как да общуват по-ефективно и човечно едновременно. В “Пространство за родители – Варна” събираме групи от 10-12 родители, които търсят да споделят своите трудности и търсения в емоционално защитено пространство, за да получат споделен опит, добри практики и работещи идеи, както и за да бъдат подкрепа за другите. В момента имаме 3 групи: за родители на деца 0-6 години, на тийнейджъри и за разделени родители.
В другия формат, “Мини академията за родители” и “Аз и ти(йн)”, срещаме родителите с местни специалисти, които споделят своя опит в лекции и канят участниците да взаимодействат и обменят опит чрез игри и упражнения. Всяка група е от по 20-35 души.
Отвъд това правим и индивидуални консултации и менторство на ученици, родители и работещи с деца.
Каква е вашата визия за бъдещето на „Образователна общност – Варна“? Какви проекти и инициативи бихте искали да реализирате в следващите години?
Мисията ни е да свързваме хора, идеи и ресурси и да се развиваме заедно за процъфтяването на всяко дете в града ни. Виждаме как да продължим да го правим със същия ентусиазъм и с поглед към устойчивостта на дейността ни. Затова искаме да отворим физически център за подкрепа на родители, педагози и детски специалисти, както и на деца и младежи. В процес на търсене на място сме, както и на административна и финансова подкрепа, за да го стартираме.
Мечтаем да разгърнем дейността си в това пространство в посока работа с деца и младежи, съсредоточена върху себепознание, саморазвитие и кариерно ориентиране.
Виждаме как в него продължаваме да създаваме среда и възможности да се развиваме заедно – педагози, детски специалисти и родители – в посока на човеколюбива грижа към децата и съвременни подходи за разгръщане на потенциала в тях.
Решили сме да намерим вариант, в който курсът ни за начинаещи учители да се превърне в ежегодна академия, с което да подкрепим местните училища да намират по-подготвени кадри, а децата в тях – вдъхновяващи учители!
Откъде научихте за Varnapreneurs? С какви емоции си тръгнахте след събитието на Varnapreneurs?
За Varnapreneurs знам от Галин Стефанов, когото имам радостта да познавам като родител-участник в Пространство за родители – Варна (срещи за подкрепа между родители, които правим всеки месец заедно с още две организации: “Спи, мъниче” и “Пътят на родителя”). Имах удоволствието да присъствам на първите събития, когато идеята още се зараждаше, както и да бъда част от текущия ѝ етап на развитие, и всеки път удивлението от идеята не ме напуска.
Тръгвам си вдъхновена, с нови контакти и идеи, и с едно спокойствие, че хората в града, които се пробуждаме, започваме да се свързваме и да усещаме, че не сме сами. Напротив, много скоро ще бъдем сила – сила, която може да променя обществото в позитивна посока, бидейки част от него.
Според вас, колко важно е да имаш подкрепяща среда и да си заобиколен от съмишленици?
От едно до десет, за мен да имам подкрепяща среда и да се заобикалям с хора, с които имаме общи търсения и ценности, е десет плюс. Едва ли има някой от нас, който да не се е съмнявал нито за миг в идеята си, в уменията си, в начина, по който избира да прави нещата. Едва ли някой вярва, че знае всичко и всичко му е по силите. Та, за мен е много по-леко, много по-смислено и обогатяващо да преживявам заедност с други хора, като си даваме кураж и подкрепа, всеки както може и когато може, така че всеки един от нас да минава на следващата стъпка от пътя си като специалист, предприемач, родител, гражданин, колега, партньор и прочие.
Менторствате ли и какво е за вас да сте ментор?
Менторствала съм лидери на екипи и собственици на бизнеси, както и младежи. В момента предимно менторствам родители, а когато ми се отдаде възможност, с удоволствие си припомням какво е да подкрепяш хора на ръководни позиции.
За мен да бъда ментор изисква първо да съм любопитна, да искам да опозная другия, пътят му, търсенията му, целите му, трудностите му. От една страна, да му помагам да пълни мотивационната си чашка, канейки го да вижда и разпознава сам своя принос, успехи, усилия, мечти, ценности и морал. От друга страна, да дам напътствия там, където има нужда, и да споделям опит, с вярата, че човекът отсреща ще си вземе това, което му е нужно.
Също така, много важно е да имам доверие в способностите на този, който менторствам, и в неговата “истина” за нещата. Последно, но не по значимост, стремя се да окуражавам поемането на отговорност за чувствата, нуждите и копнежите. Докато човек не започне да подкрепя други хора, не му е ясно колко трудно е всъщност да поемем отговорност за всички свои потребности и колко по-удобно е да търсим обяснения с ума си и да се крием зад рационализирането на ситуациите, или да очакваме от другите да свършат нашата част, съзнателно или не.
Предприемачески поглед: Как виждате развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 10 години?
Много дълго време в представите ми за предприемачеството стояха едни успешни хора с успешни бизнеси – фаворитизирах тези, тръгнали от нулата и минали през невъзможното. Сега обаче все повече виждам предприемачеството отвъд икономиката. Виждам как бизнесът, като по-умел в моите очи да гради мрежа, полага усилия да свърже неправителствения сектор, образованието и социалните дейности в обща колаборация за едно по-добро общество и една по-добра среда в България за развитие на човешкия потенциал и човешко благополучие.
Снимки: Личен архив Деница Стефанова
