Някъде между разкошните снимки в Pinterest и реалността на строителната площадка живее интериорният дизайн. Красивите снимки, които спират скрола ни, рядко подсказват колко много труд, пот, решения, импровизации и дори разочарования стоят зад тях. Елина Янева знае това много добре – не само защото създава пространства, които хората искат да обитават, а защото го прави с ясната идея, че дизайнът не е само визия, а и структура. И дълъг предприемачески път.
Днес тя ръководи Studio ONE, но пътят ѝ до тук не е прав. Завършва счетоводство, работи като преводач, пробва се в различни бизнеси, преминава през съмнения и търсене. И едва когато решава да се върне към онази стара (но златна) мечта – интериорният дизайн, нещата започват да си идват на мястото. Учи в KLC School of Design в Лондон, започва с първи малки проекти, и година по-късно вече има студио. Днес, над седем години по-късно, Studio One е не просто бизнес, а синоним на стил, екипна работа и модерна визия. С Елина си говорим за предизвикателствата, за уроците, които не се учат в нито един курс, и за моментите, в които най-доброто решение не идва с натиск, а с отпускане. За това как да познаеш дали човекът отсреща е правилният за екипа. И защо понякога егото пречи повече от всяка липса на опит.
Говорим и за тенденции – но не само в цветовете и материалите, а в това как се променят клиентите, каква е ролята на младите хора в креативния свят и защо бъдещето принадлежи на тези, които умеят да слушат. Споделя какво ѝ дава участието във Varnapreneurs, защо вярва в силата на средата и как комуникацията с предприемачи от различни сфери отваря нови (не само Варненски) хоризонти.
Това интервю не е просто разказ за израстването. То е покана да погледнеш отвъд „красивото“ и да усетиш как се гради устойчивост – и като интериорен дизайнер, и като жена, и като предприемач.
Прочети интервюто и се зареди с доза красота и визия.
Защото истинският дизайн започва там, където мечтата докосне смелостта и действието – и от тях се роди любовта към това, което правиш.
Коя е Елина Янева зад кадър – преди Studio One, преди предприемачеството? Какво в живота ти те насочи към това, което правиш днес, вече седем години?
Първото ми образование, преди дизайна, е със специалност „Счетоводство и контрол“. Преди да поема по пътя на предприемачеството, работих няколко години в кол център, а след това доста време като заклет преводач към няколко агенции. Преди Studio One опитах да развия няколко различни бизнеса, които не успях да превърна в успешни – през 2011 година, за около година, се занимавах с внос и продажба на дамски екстеншъни, а от 2012 до 2015 г. имах магазини за детски дрехи – както физически, така и онлайн.
Въпреки че тези проекти не се развиха устойчиво, те ме научиха на ценни уроци и ми дадоха опит в управлението на бизнес.
Когато затворих магазина, реших най-сетне да последвам тийнейджърската си мечта и се записах да уча Residential Interior Design в KLC School of Design – специализиран колеж в Лондон. Междувременно започнах и интензивно проучване и обучения в сферата.
Помниш ли първия си проект – как го намери, как се разви?
Помня го много добре – беше апартамент, чиято визия ми повериха чрез препоръка от познати. Винаги ще бъда благодарна на тези хора, които тогава ми дадоха шанс за изява и ми се довериха, въпреки че бяха наясно, че все още нямам опит.
Смятам, че в крайна сметка останаха доволни и харесваха жилището си, макар че от днешната ми перспектива бих дала доста ниска оценка на дизайна, процесите, комуникацията с клиенти и изпълнители и прочие. Но предполагам, че това е нормално – все пак идеята е да се развиваме и да ставаме по-добри в сферите, които са ни приоритетни.
Кои са уроците, които научи по трудния начин от създаването и развитието на собствения си бизнес?
Научих много неща по трудния начин – и съм благодарна за всяко едно от тях, защото точно те ме изградиха като професионалист.
Първо и най-важно – осъзнах колко ключова е ясната, директна и навременна комуникация както с клиентите, така и с изпълнителите. От решаващо значение е да има добре формулирани очаквания, точни задания и поставени рамки още в началото.
Вторият ценен урок беше свързан с подбора на екип. Отначало ми беше трудно да преценявам дали даден служител е подходящ за нашата фирмена култура и цели. С времето се научих да разчитам сигналите още в първите един-два месеца и да взимам решения навреме, за да не се губят ресурси – и човешки, и финансови, и то месеци наред.
И третият урок, който научих (може би най-личният) – беше свързан с начина, по който се справям с трудни ситуации. Дълго време вярвах, че решението винаги идва чрез “стягане”, напрежение и активно търсене на изход. Истината е, че в много случаи решението идва точно когато си позволиш да се отпуснеш, да оставиш нещата да „отидат на мястото си“ и да дадеш пространство за яснота.
Кое е най-подценяваното умение, което един креативен предприемач трябва да притежава според теб?
Смятам, че има няколко умения, които често се подценяват, но едно от най-неглижираните е умението да общуваме ефективно с по-младите поколения.
Независимо в коя сфера се развиваш, светът се променя изключително бързо, а с него и начинът на мислене, приоритетите и културата на следващите поколения.
Поколенията се сменят, всичко се променя бързо и част от нашата адаптивност трябва да включва умението да сме заобиколени от млади хора, да ги разбираме, да ги изследваме и да общуваме пълноценно с тях. Все пак именно там се крие бъдещето ни.
Какви са предизвикателствата, които срещате при работа с клиенти със специфични изисквания и високи очаквания?
Най-честите предизвикателства обикновено попадат в две основни категории:
- Нереалистични очаквания за бюджета – често се случва клиентите да имат високи изисквания по отношение на визията, материалите и крайния резултат, без да са наясно с реалната стойност на тези елементи.
- Неяснота относно желания резултат – понякога клиентите не са сигурни какво точно искат, но същевременно не ни позволяват напълно да поемем водеща роля в процеса и да предложим най-доброто решение. Това често е резултат от прекомерното изобилие на визуални референции в платформи като Instagram и Pinterest, което създава смесени представи и объркване относно стила, функциите и приоритетите.
Какви са тенденциите в интериорния дизайн и как се адаптирате към тях? Как оставате в крак с новините и събитията, които са от значение за вашия бизнес?
Темата за тенденциите в интериорния дизайн е обширна и се променя динамично, но ще споделя няколко основни насоки, които са актуални към момента и биха били полезни за голям кръг от хора:
- Цветове: Пастелните тонове продължават да бъдат предпочитани, като ярките цветове все по-често се избягват в интериорите.
- Метали: Златните акценти, особено в матов финиш, остават устойчив тренд. Според мен, това е класически избор, който ще продължи да присъства дългосрочно в дизайна.
- Текстили: Вълната по букле отстъпи на заден план – този тренд загуби популярност през последната година. Очаквам той отново да се завърне след няколко години, както често се случва с цикличните моди в интериора.
- Корпусна мебел: Актуална остава тенденцията към съчетаване на матови и гланцови повърхности.
Що се отнася до това как се адаптираме – с екипа ми редовно посещаваме ключови изложения и форуми, сред които най-атрактивното годишно изложение в Европа и едно от най-значимите за нас – Salone del Mobile в Милано. Това събитие е източник на вдъхновение и ценна информация за нови материали, технологии и концепции в интериорния свят.
Имаш ли ментори, от които черпите знания и информация? Колко важна е ролята на менторството за вашия успех?
Не съм имала конкретен ментор до момента – поне не в класическия смисъл на думата. Въпреки това има немалко хора, които ме вдъхновяват. Това не са известните на всички предприемачи или публични личности, а по-скоро професионалисти, с които съм се срещала в определен етап от пътя си.
Какво би казала на младите предприемачи, които искат да започнат бизнес в тази сфера, но се колебаят дали да рискуват?
Бих казала на начинаещите интериорни дизайнери на първо място много добре да помислят и да изберат за себе си дали искат да правят бизнес в сферата или искат да се развиват като професионалисти в интериорния дизайн.
„Входът“ в нашия бранш е много лесен, но да го направиш работещ бизнес – не чак толкова.
Ако решат все пак да го развиват като бизнес, бих ги посъветвала да работят по приглушаването на гласа на егото си, за да могат да приемат креативните идеи и виждания на екипа си и да се отърсят от мисълта, че винаги те правят нещата най-добре и е най-лесно да си ги свършат сами, отколкото да делегират.
Бих ги посъветвала да култивират в себе си идеята, че, както при всеки бизнес, и в нашия е нужно да се изградят ясни процеси, колкото и субективни фактори да съществуват поради естеството на работата, която е креативна и граничи с изкуството.
Важно е да осъзнаят, че въпреки че работят в креативен сектор, това е бизнес като всеки друг. Ако не го възприемат така, трудно ще успеят да го развият.
И накрая бих ги посъветвала, както при всеки друг бизнес, да правят регулярни инвестиции в софтуери, обучения, пътувания, техника, маркетинг и прочие.
Откъде научи за Varnapreneurs и има ли положително въздействие върху теб? Често ли посещаваш нетуъркинг събития? Запозна ли се с интересни и полезни хора?
Научих за Varnapreneurs от социалните мрежи. Живите събития с гости са изключително полезни – винаги излизам от тях с нови идеи. Що се отнася до срещите на членовете – заради честите ми пътувания досега съм успяла да присъствам само на една, но тя беше много вдъхновяваща. Контактите с интересни хора от различни сфери на бизнеса са винаги ценни.
Според теб, колко е важно да имаш съмишленици и хора, с които се подкрепяте взаимно в предприемаческото пътуване? Как изглежда за теб здравословната творческа общност?
Разбира се, средата е от изключително значение. Да комуникираш и да обменяш опит със съмишленици е безценно. В здравословната творческа общност, хората не се конкурират, а си сътрудничат и се допълват.
Какво ти дава Varnapreneurs – като обмен, идеи, вдъхновение, нови перспективи?
Споделеният опит на другите винаги ме води до изводи за мен самата. Освен това, комуникацията с различни типове предприемачи и усещането за изобилие от разнообразни разбирания и виждания за живота и бизнеса разширява мирогледа ми и ми дава нова перспектива.
Предприемачески поглед: Как виждаш развитието и ролята на предприемачеството в България през следващите 5-10 години?
Смятам, че ще се появят много нови бизнес сфери, за които в момента дори не подозираме – най-вече в сферата на услугите, включително специализирани услуги, свързани с изкуствения интелект (AI). Вярвам, че през следващите 10 години ще видим едно все по-осъзнато и сплотено предприемаческо общество – с фокус върху сътрудничеството и устойчивото развитие.
Снимков материал: Личен архив Елина Янева
